Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 167

— Това е нещо ужасно, смъртта на един цар — заявява Кратер. — Свършва цял свят.

Теламон:

— Човек осъзнава, че е смъртен. Кръвта му изтича като на всички други и той умира като тях.

— И ако също е цар, човек не може да не прочете в кончината на другия владетел собствения си край — добавя Хефестион.

Не. Не е това.

Моят приятел продължава:

— За човек с твоя благороден характер, Александре, злото тук може би не е толкова самата смърт на Дарий, колкото начинът, по който го е сполетяла. Убит от собствените си хора, окован, беглец.

По-нататък той отбелязва, че ако сме заварили Дарий жив, по-лесно можела да се съхрани приемствеността на империята — царят можел да изпълнява такива ритуали и функции, които щели да са неуместни за македонец. Неговото оставане като номинален господар на Персия под моя власт щяло да облекчи натиска върху мене и армията.

— Ние изгубихме врага си — казва Кратер. — Лишихме се от целта на всичките ни усилия — и няма с какво да я заменим.

Следва мълчание.

— Успехът е най-тежката отговорност — казва Теламон. — Сега сме победители. Сбъднаха се всичките ни мечти.

— Това също е смърт — съгласява се Хефестион. — И може би най-неумолимата.

Нощта се източва и изтлява.

— Простете ми, приятели — най-сетне нарушавам мълчанието си аз. — Идете да почивате. Добре съм.

Отнема ми минути да ги убедя и след това още време да ги изтикам навън. Когато открехвам портата, зървам хиляди, обсадили сградата от страх за моето състояние.

Хващам Хефестион за ръката.

— Заради него е — казвам му. — Нищо повече.

— Не разбирам.

— Заради Дарий. Исках да поговоря с него. Да чуя възгледите му. Виждаш ли, той е единственият човек, заемал върха, на който сега трябва да се изправя аз.

Моят другар търси погледа ми. Наистина ли съм добре?

— Страшно ми се искаше да го направя свой приятел — добавям.

30

Пажовете

Изтича година. Нашето оръжие продължава всепобедно напред. След Гавгамела покоряваме един път и половина по-голяма територия, отколкото през всичките ни предишни походи. Ала я няма онази слава. Славата и законността.

От месеци го усещам в собствената си шатра при царските пажове. Целта на нашата експедиция е постигната със смъртта на Дарий. Плячкосали сме столицата на Персия и сме сринали със земята двореца й, символ на извършените в миналото престъпления срещу Гърция и Македония. Край. Царят е мъртъв.

Сега войската ни преследва претендента Бес. Той носи царската тиара и се обявява за господар на Азия. Влезли сме в афганистанските царства. Половината от първоначалната ми армия е освободена с почести. Нашата превъзходна тесалийска конница — и осемте ескадрона са пратени обратно в родината с цели състояния. Седем хиляди македонски пехотинци са получили възнагражденията и оставката си. Съюзниците и мнозина от наемниците също са освободени с повече съкровища, отколкото могат да носят. Местата им заемат доброволци от собствените им подразделения, които предпочитат да останат срещу надница, както и новодошли от родината и Мала Азия. Есента след смъртта на Дарий към нас се присъединяват три хиляди лидийски конници и пехотинци, през зимата взимаме още хиляда сирийски конници и осем хиляди пехотинци от Сирия и Ликия. От Гърция и Македония прииждат жадни за завоевания доброволци. Защо не? Притежавам всичките пари на света. В Задракарта, столицата на Хиркания, при нас идва полкът, подготвен от Тигран, във войската за пръв път има изцяло персийска част. Вече разполагаме с египетски копиеносци и бактрийска, партска и хирканска конница. Благородни перси, отвратени от узурпатора Бес, правят своя избор и постъпват във войската. Приветствам наемника Патрон и неговите хиляда и петстотин професионални войници, по-рано на служба при Дарий. Армията се препълва с нови лица и видове войска. Нуждаем се от тях, додето преследваме Бес из тези пустини и планини.