Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 168

Административният персонал на преустроената от мене империя е девет десети от перси (кой друг може да управлява толкова огромни и чужди земи?), сред които Артабан, бащата на Барсина (бях се запознал с него като малък в бащиния ми дворец в Пела, където те с Мемнон бяха намерили убежище), и благородният Автофрадат, и двамата назначени от мене за наместници, след като с изключителна вярност се бяха сражавали за Дарий. И взех в Пажеската си школа множество младежи от персийската аристокрация, включително Артабановия син Кофен, две от Тиграновите момчета и трима от наследниците на Мазей. Общо единайсет от четирийсет и девет. Други седмина са от Египет, Сирия и Мидия. Не съм толкова сляп, та да не съзнавам какво негодувание ще предизвика това, но, признавам, надценявам способността си да го овладея.

Случва се следното. За всеки чуждестранен паж, когото взимам, трябва да изключа един македонец. Това поражда недоволство както в родината, тъй като всяко получило отказ семейство приема отхвърлянето на сина им като обида за честта им, така и в лагера, тъй като моите сънародници смятат, че покровителствам чужденците. После, пажовете си взимат любовници. Това е даденост. Тези момци, тринайсет-четиринайсетгодишни, когато идват от Македония, охотно се оставят да бъдат прелъстени от високопоставени офицери, десет, че и двайсет години по-възрастни от тях. Тук сексът е най-маловажното нещо. Всичко е политика. Пажовете пристигат от родината, вече свикнали с офицерите, които ще станат техни наставници, и това често не само е известно на бащите на момчетата, но и дори се насърчава от тях, те самите настояват за него. Такива отношения свързват семействата. Така младежите се сдобиват с покровители за кариерите си. Както Клит беше любовник на Филип като паж (което в не малка степен допринесе за по-късното му назначаване за командир на Царския ескадрон), тъй и сега той взима за свое протеже един паж, Ангелид. Всеки паж осигурява на своя наставник място в моята шатра, така да се каже.

Всичко е наред, додето приемам само македонци. Появата на чужденците обръща каруцата. Македонските офицери отказват да взимат тези другоземци под своите грижи (както и самите момчета се ужасяват от македонците). Още по-лоши са последиците от уж привилегированото отношение. Само да проявя благосклонност към някой от синовете на Тигран и Клит и всичките ми други сънародници изпадат в паника, че собствените им младежи били пренебрегвани, което те понасят тежко.