Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 165

Сърцето ми се трогва от Дариевата искреност и благородство. Въпреки неговото настояване повече от всякога искам да съхраня живота му, не само като цар, но и като човек. Събирам бърза и силна войска от хетайри, копиеносци и наемни конници, наред със стрелците, агрианите и цялата фаланга, която не е останала да охранява хазната. Колоната се отправя на изток с изтощителен марш. Вече сме в Хиркания, в коридора между Партската пустиня и Каспийско море.

Времето е бурно и богато на поличби. Изобилстват орли и гарвани, усещаме ръката на Съдбата близо над нас. Всеки ден след пладне се развихрят гръмотевични бури. Огромни мълнии разцепват небесата, порои заливат колоната. Вражеските следи, ясни като утринна улица, до вечерта са напълно измити. Надушваме края на империята.

На шестата заран пристига вестоносец от Патрон, гръцкия капитан, останал верен на Дарий, което му прави чест. Военачалниците на царя се готвели да го предадат, съобщава Патрон, умолява ме да не щадя сили в преследването и предлага своя пратеник за водач и придружител. Самият той щял да остане с Дарий да го пази от собствените му хора, ала не можел вечно да защитава царя без чужда помощ.

Продължаваме с пълна скорост и на единайсетия ден стигаме в град Рага, на еднодневен марш от Каспийски врата. Главната част от фалангата изостава, дори бойните коне лъхтят от бързината. Дезертьори от Дарий вече прииждат със стотици при нас, други тръгвали сами, съобщават бегълците, и се пръскали по своите домове и села.

Давам петдневен отдих на войниците, после подновявам преследването. Земята от отсрещната страна на Каспийски врата е пустиня. В едно село, Ашана, залавяме Дариев преводач, оставен там, понеже бил болен, и от него научаваме, че царят бил разоръжен и пленен от Бес и Набарзан. Бес, който командваше Дариевия ляв фланг при Гавгамела, е наместник на Бактрия, страната, към която сега са се отправили бегълците. Цялата царска конница е негова, той е фактически, макар и не официален господар на бягащата войска.

Свеждам потерята до хетайрите, копиеносците и най-младите и яки пехотинци, като назначавам Кратер начело на оставащите войски. Взимаме само оръжията си и двудневни дажби. С бърз среднощен марш стигаме по пладне на другия ден в село на име Тири. Там са двама от хората на Патрон, оставени заради рани. Гърците побягнали към планината, съобщават ни те, понеже се страхували да не бъдат избити от Бес и Набарзан. Дарий бил сам, без защитници.

На какво разстояние?

Близо сто километра.

Отнема ни цяло денонощие да изминем шейсет по една безводна пътека, толкова пресечен е теренът и тъй изнемощели са конете ни. Когато стигат до главния път, нашите разузнавачи откриват захвърлен щандарт със златен орел, разперил криле.