Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 169

Парите умножават всички злини. Едно е да успееш, а съвсем друго — да успееш в такъв мащаб, в какъвто успяхме ние. Вината е моя. Не съумях да дам на войската нова цел, достатъчно величествена, та да замени старата, изгубена със смъртта на Дарий. И в стремежа си да допринеса за персийско-македонското разбирателство прекалих, според македонците, като възприех обичаи и моди от врага.

За да компенсирам всичко това, отрупвам сънародниците си с богатства. Храбростта на Арет при Гавгамела възнаграждавам с петстотин таланта; в сравнение с имането, с което обдарявам Менид, бледнеят съкровищата на Агамемнон. Когато назначавам Парменион за наместник на Екбатана, му подарявам златно ложе. На майка си у дома пращам кораби с тамян и карнелиан, канела и касия. Тя ме мъмри в ответното си писмо.

До Александър от Олимпиада, поздрав!

Сине, твоята щедрост е превърнала образцови преди офицери в царчета. Колкото и добронамерени да са, даровете, с които обсипваш своите приятели, водят до последици, които няма да са ти от полза. Те ги покваряват. Защото сега всеки си въобразява, че е господар, а родата му у дома се големее и очакванията й се раздуват. Всеки пълководец, когото поощряваш така, преувеличава приноса си за твоите победи и се смята не само за незаменим, но и за обиден и пренебрегнат, когато почиташ други преди него. Кожата им се изнежва. Цупят се и се мусят. А съпругите и родата им у дома още повече усложняват положението с писмата си. Колкото повече даваш, сине, толкова повече разпалваш амбициите им. Птолемей иска Египет, Селевк ламти за Вавилон. Кои са тези джуджета, та да си позволяват такива волности и които нямаше да са нищо без тебе?

От същото писмо:

Когато гладуваха, твоите офицери бяха дружна войска. Ала сега всеки е станал докачлив и лесно се обижда. Те вече не са другари, а съперници. Даваш им толкова много пари, че ги правиш независими от тебе. Давай им земя, сине, или жени и коне. Раздавай им провинции, но не им давай злато. Златото купува поддръжници, то прави добрите мъже арогантни и лошите — неуправляеми.

Сега имам врагове в собствената си шатра. Хората, чиято отговорност е да ми служат и да ме пазят, се превръщат в шпиони с интереси, различни от моите. Не пажовете мътят заговори, а собствените ми офицери — събуждат се отдавна спящи съперничества и всеки крои изпреварващ удар, страхувайки се от другите.

Познавам сърцето ти, сине. То е прекалено меко. Любовта, която носиш към другарите си, те заслепява за тяхната способност на коварство. Успехът кара всеки ревниво да брани своето място и да се страхува от плячкосването на другите. Шатрата ти се е превърнала в царски дворец, независимо дали ти харесва, а твоите воини — в ласкатели и подмазвачи.