Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 159

— Какво, състезателни коне не купихте ли?!

— Само два, господарю!

Трима от мъжете се оженили.

— Няма нужда да ми казваш. Издържате семействата им.

Не мога дълго да се сърдя на своите братя и сънародници. Ала какво да сторя? Не мога да им дам земя, те просто ще я разменят за пари при някой от посредниците на престъпните групи и ще прахосат това второ богатство също толкова бързо, колкото са пропилели първото. На хората ми им харесва тук. Свикват с лекия живот. Мнозина даже дрънкат за връщане — в Сирия или Египет, дето могат да си хвърлят парите, или в родината, за да разправят небивалиците си и да се установят като дребни владелци. Издавам прокламация, че на всички ще бъдат изплатени нови възнаграждения, компенсиращи изгубеното от нашите хора — обаче ковчежникът ще разпъне масите си на шейсет и пет километра оттук.

С други думи: продължаваме нататък, приятели.

Войниците го приемат. Чували са слухове за още по-голяма плячка в Суза и Персепол.

Когато заминавам от Вавилон, оставям Мазей за наместник, какъвто е бил и при Дарий. Неговият ковчежник Багофан също запазва поста си, но с македонски контрольор. Не сменям и министрите Фарнак и Адрамат. На гарнизонна служба в града разпределям ветерани, наемници и такива, чиито военни умения вече не съответстват на по-бързата, по-подвижна войска, която възнамерявам да използвам в предстоящите походи.

Вавилон се е съживил с присъствието на нашата завоевателна армия. Делът на войниците от Дариевото съкровище, който съм им раздал и който е изтекъл през пръстите им в местното население, довежда до изобилие като плодородни наноси на могъща река. Това богатство никога не е виждало бял свят, а сега страната заблестява от него. Кесиите никога не са били тъй натъпкани и времената — тъй весели. Затова, когато на трийсет и четвъртия ден нашите македонци си събират багажа и потеглят, колкото и да са облекчени мнозина от местните, като виждат, че завоевателната армия си заминава, те се и натъжават, защото от тях си отива огромен прилив на енергия. Те обточват Царския път, два милиона и отгоре, и изпращат армията с прегракнали от овации гласове.

Този период свършва с нов сблъсък между мене и моите командири. Ден трийсет и трети: провеждаме възпоменателна служба, на която нареждам прахът на персийските офицери да бъде погребан под могила на същото място като на македонците. Това е посрещнато с гняв от войската. Същата вечер, последната ни в града, давам пир за моите офицери в огромната Дариева Банкетна зала, онази с картата на империята на мраморно-малахитовия под.

Другарите ми са разярени от следното: евнусите залостват вратата ми и хора, които са се сражавали рамо до рамо с мене на два континента, търпеливо трябва да чакат да ги приема. Клит Черния не може да понася да ме гледа потънал в разговор с Тигран, Мазей или който и да е друг персиец и тази вечер, след като се е напил с вино от фурми, се изтъпанва в средата на залата и избухва.