Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 157

При тези думи аз се разридавам като дете. Веднага разбирам какво иска да каже лекарят. Разговаряме цяла нощ четиримата с него, Тигран и Хефестион.

Онова, което най-много ме опечалява в Изтока, обяснявам аз, е нещастието на неговия народ и безразличието, с което го понася.

— Аз ли съм луд, че не мога да търпя тяхната злочестина, или те, че могат? Нима свободата и стремленията са само мехурчета във вечното море на страданието? Нямам думи да изразя в какво униние ме хвърля това.

Изтокът и Западът не могат ли да вървят заедно, питам аз. Не може ли ние европейците да почерпим мъдрост от Азия, а тя да се поучи на свобода от нас?

— В стъписващи мигове често съм намирал решение при децата и конете — отбелязва Тигран. — Може би и твоят отговор е там, Александре.

Питам какво иска да каже.

— Твоята цел няма да бъде постигната през настоящото поколение. То е прекалено обвързано от навиците си. Ала подрастващото…

Моля го да продължи.

— Ожени хората си за наши девойки, Александре. Ти също си вземи персийска невеста. Не бива да правиш от дъщерите на Персия курви, а съпруги. Това ще подейства! За едно-единствено поколение наследниците на такива съюзи ще създадат нов народ, който не ще може да се отрече от ни един от своите предшественици, без да се отрече от самия себе си.

В същото време, изтъква Тигран, аз не трябвало да преследвам Дарий като военен трофей, а да му предложа мир и съгласие. Да го върна на трона и да го направя свой приятел и съюзник.

— Не унижавай благородниците на Персия, Александре, а вземи нейните герои и народа й във войската си и назначи почтени хора от тях, както македонци, така и перси, да управляват справедливо твоята империя.

Той щял да събере полк от такива потомци, обещава Тигран.

— За мен ще е чест да помогна за раждането на тоя Нов ред и ти се кълна, господарю, че мога да привлека за неговата кауза мнозина благородни хора, чието отчаяние мигом ще изчезне при тая перспектива.

На четиринайсетия ден от Вавилон пристига Парменион. Някак си е научил за разговорите ми с Тигран. Отвежда ме настрани като баща. Да не съм си изгубил ума? Македонската армия нямало да търпи да се отнасям с персите като с равни.

— Веднага напусни това глупаво място, Александре. Всеки час, прекаран тук от теб, изпълва ония, които те обичат, с все повече мъка и смут.

Това били хората на Изтока, напомня ми Парменион, за които ме предупреждавал моят знаменит учител Аристотел:

С гърците се дръж като водач, а с варварите — като господар.

И за които спартанският цар Агезилай, който добре ги познавал, твърдял:

От тях стават добри роби, но лоши свободни хора.

господар.

— Зарежи това безумие за сливането, Александре! Колкото и ловко да яздят конете си, тия персийски благородници не са способни да се самоуправляват. Те са родени за придворен живот, не познават и никога не ще познават друго.