Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 158

Как се отнасят македонците към персите? Презират ги. Смятат ги за по-нищожни и от жени, с техните панталони и златни огърлици, и се държат с тях арогантно и пренебрежително. Когато се завръщам в града, се налага да издам заповед и указ и лично да ги сведа до знанието на всеки капитан и дори старшина: тези хора, които победихме, не са кучета, не бива да бъдат бити и изритвани от улицата. Ала безделието и излишъкът на пари са опорочили войската в други отношения.

На двайсет и седмия ден ръководя игрите в чест на падналите. Сетне минавам край Портата на Бел-Мардук и заварвам пътя задръстен от войници, сред които познавам старшината Чувала, събрал огромно богатство след Иса. Той и другарите му стоят на опашка пред масата на уличен банкер — ахемик.

— Какво правиш тук, Чувал? — питам аз.

— Чакам на опашка, господарю.

Виждам, казвам му аз.

— На опашка за какво?

— Не е ли като в проклетата войска, господарю? Стой на опашка за лапачка, стой на опашка за кенеф, стой на опашка за надница.

Сега виждам, че чака да вземе заем от ахсмика.

— Как е възможно да си свършил парите, старшина? — Напомням му, че едва преди двайсет дни е получил възнаграждение, равно на тригодишна заплата.

— Свърши, господарю. До шушка. — Чувала посочва банкера. — И сме задлъжнели на тия негодници с половината от това.

Нареждам на старшината и неговите другари вечерта да ми се явят на отчет. Пред прага ми като че ли се събира цялата армия, макар да се преструва на равнодушна.

Както казах, в македонската войска осемчленното отделение се нарича „котило“. Тези войници са първи другари, крачат заедно в поход, връзват сарисите си в общ сноп, спят, хранят се и се сражават заедно.

— Виждам и че сте се разорили заедно.

— Тъй вярно — признава Чувала. След като са си получили възнагражденията, неговите хора са се заели да „разширят хоризонтите си“.

— Изплюй камъчето, старшина.

— Ами, искахме да разгледаме града, господарю. Затуй ни трябваше преводач. Разбираш, нали? И водач, да ни го покаже. — Котилото се сдобило и с двете в лицето на един и същи човек, обясни ми Чувала, при това на доста разумна цена. Сетне някой да поднови снаряжението, изхабено по време на войната. Та тъй: шивач, обущар, дрехар, за да се издокарат за пред дамите. — Зетят на нашия водач беше сараф, от когото се нуждаехме, за да не ни оберат — нали ги виждаш какви са тия копелета, господарю. Та и той дойде и още по-хубавото беше, че познаваше квартала на куртизанките. Ориентира ни за флейтистките и тарифите им. Добри момичета, само че без късмет. Искахме да им помогнем.

Във върволицата от такива блудници се явяват парфюмеристка, козметичка, фризьорка. Бръснар за мъжете, които сега повече приличат на сенатори, отколкото на старшини. Баня и баняджия. Всички трябва да се хранят, съответно готвач, готварски помощник, пекар, виночерпец, сладкар. Сетне, място за спане. Вила на реката, изгодна сделка, и тя върви с камериерки, икономка, вратар, нощен портиер. Човек не може да ходи пеш в тази жега, съответно кола, и понеже на такива коли не може да се разчита да пристигат в някакъв странен квартал по още по-странно време, Чувала и другите от неговото котило наемат кола за постоянно, с кочияш, лакей и коняр за конете, които също трябва да се хранят и държат в конюшня. Да, обрали ги. Да, окрали ги. Да, купили земя и добитък.