Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 156

Скоро след влизането ни във Вавилон Буцефал получава сепсис. Инфектира се една от раните, получени при Гавгамела, болестта бързо напредва от източника й към сърцето му (той е почти осемнайсетгодишен) и лекарите ми казват, че може и да не преживее нощта. Втурвам се при него и заявявам на онези, под чиито грижи се намира, че ако умре, те ще го последват незабавно. Повикани са най-способните хора в армията, не само ветеринари, но и общи медици. Обявявам в целия град, че ще дам теглото на Буцефал в злато на онзи гледач, грък или варварин, който успее да спаси живота му.

Конният свят е малък. След броени часове пристига вестоносец от персиеца Тигран, герой от Иса и Гавгамела. Неговата академия се намирала на стотина километра нагоре по Тигър, в селище на име Багдад. При него служел Фрадат, главният ветеринарен лекар на империята. Той пристигал, съобщава Тиграновият пратеник. Следвали го конска линейка и ладия за превозването на Буцефал. Онемявам от тази проява на състрадание от страна на моя враг.

Пътят по реката отнема два дни. Буцефал не може да стои прав, тежестта му трябва да бъде поета от хамак под корема. Фрадат не се отделя от него, аз също. Говоря тихо на коня си и го галя по ушите, както правя от малък, когато той беше моят най-добър приятел.

Персите са истински познавачи на конското тяло. Ладията едва пристава на кея до Тиграновата академия, когато Буцефал изчезва сред тълпа „богомолци“ — коняри и дресьори, студенти ветеринари, обучаващи се конници, — които са били информирани за неговото пристигане и сега се струпват наоколо, въодушевени от вида на такъв кон, макар и в настоящото му окаяно състояние. Буцефал е като мене — всеобщото внимание му действа ободряващо. Взирам се в очите му и си поемам дъх. Той ще оздравее.

Гостуваме в дома на Тигран петнайсет дни. Академията му е школа по езда и военно училище. Всичко е безупречно — конюшни от дървени трупи, писти, манежи за въртене на корда, — ала духът на това място е опустошен от войната и поражението. На две от стените на стадиона са окачени юзди на другари, паднали в битка, в къщички наоколо са приютени осакатени конници. Всички са уплашени и обезсърчени.

Веднага обещавам да възстановя това място. Никога не съм виждал такива прекрасни наглед хора като младежите, които прислужват на Тигран. Извиквам Хефестион настрани.

— Ето го решението за империята!

Моля Тигран да постъпи на служба при мене. Искам да събере полк и да воюва на моя страна. Но той не желае да участва в преследването на Дарий, негов цар и роднина. Животът му бил мой, заявява Тигран, ала не и службата. Това затвърждава мнението ми, че най-сетне съм открил онази порода благородници, която е способна да възроди империята от опустошеното й състояние.

Знаеш ли как Фрадат излекува Буцефал? С помощта на небето. Той и всички други лекари в Персия са магове и специалисти по космология.

— Също като хората, звездите се раждат и умират, господарю. Но звездите не се появяват сами. Всяка си има близнак. Когато едната заблести или помръкне, и другата се променя с нея в същия момент, въпреки че е в отсрещния край на небето. Така сте и ти с твоя кон. Буцефал страда, Александре, защото твоето сърце е болно. Той е ти, това чудо, и няма да намери покой, додето душата ти се измъчва.