Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 155

После пък сексът.

В общество, в което духът на човека е смазван още от раждането му, в което липсва надежда и страданието е вцепеняващо, в което хората се хранят с отчаяние и всеки е роб — в такава култура индивидът се нахвърля на удоволствието когато и дето може. Някои радости са прости и благотворни. Повечето са жестоки и извратени.

Речникът на покварата никъде не е тъй енциклопедичен като във Вавилон. Достъпни са всякакъв алкохол и опияняващи вещества, както и всяка поза на плътско желание и средства за задоволяване на похотта, масла, благовония и лубриканти, афродизиаци и стимуланти, задушаващи и възкресяващи смеси. Жени и момчета са обучени в изкуствата на страстта, изобилстват дюкяни, които продават приспособления за връзване, господство и подчинение, устройства за затваряне и обездвижване, за причиняване на болка и нейното облекчаване. Те са чудесни любовни поети, тези асирийци и вавилонци. Разбирам ги, понеже само в това са свободни. Най-великите сгради на Изтока не са ни храмовете им, ни дори дворците им, а техните хареми.

Но въпреки цялата тази злочестина това място е космос, изпълнен с жизненост и пъстрота. Жените са красиви, децата — тъмнооки и палави. Занаятите и търговията процъфтяват. Лодки сноват по Ефрат, продават плодове и зеленчуци и с чудна бързина и лекота превозват влюбени и търговци. Ярките багри на речния бряг, шумната суетня на пазарището, уханията на печено на шиш месо и пресен хляб действат опияняващо. Огромният град в непоносимия зной на равнината се поти от усещания и чувственост. Човек не може да не се влюби в него.

Изпаднал съм в следното затруднение: привързал съм се към тези стройни тъмнооки азиатци, сърцето ми се къса, като ги гледам тъй злочести и несвободни.