Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 154

И ето че се появявам аз. И също ще разделя Вавилон на царски парцели и ще ги раздам на своите сънародници като награда за тяхната служба. Какво друго може да направя? Войната ме зове напред. Ще взема мерки да осигуря справедливостта и да подобря състоянието на народа. Ала как може да се постигне това? Накрая няма да имам друг изход, освен да оставя нещата точно каквито са си, в ръцете на абсолютно същите бюрократи. Ще постъпя точно като всеки друг завоевател преди мене:

Ще взема парите и ще избягам.

И все пак ще е неправилно да определя като „корумпирано“ функционирането на държавата. Прекарвам една паметна вечер в разговор с царицата майка Сизигамбида, която ми беше станала нещо като наставница.

— Ти не разбираш, синко. На Изток не съществува обективен стандарт за успешност, безпристрастно мерило, по което човек да преценява или развива своето положение. Той не може да се „издигне“. Не може да „преуспее“. Това не е като егалитарността на твоята армия, Александре, дето беднякът може да спечели богатство, а богаташът да докаже, че е достоен за славата си. Тук никой не съществува по друг начин, освен в подчинение на друг.

Сизигамбида подробно ми описва объркания протокол на властта, чрез който една част от обществото налага волята си на друга и на свой ред е в плен на това налагане.

— От горе до долу и от единия край до другия се простира мрежа от преплитащи се тирании и всеки е впримчен в нея като муха в паяжина. Тук човек мисли единствено как да угоди на господаря си. Той няма представа за собствените си желания. Питай го. Не може да ти каже. Самата идея е над неговото въображение.

Това е Изтокът. Отдясно виждаш изумително богатство, отляво — неописуема нищета. Многострадалният селянин е почти светец. В държанието и поведението му има достойнство, недостижимо дори за царете на Запада. Ала това е достойнството на камъка, надживял вековете, а не на човека, произлязъл от небето.

Казвам на царицата майка, че ми се ще сега Дарий да е тук с нас.

— Защо? — пита тя.

— За да науча как е управлявал един такъв свят. И да чуя съкровените му тайни за това.

Но Сизигамбида само се извръща със скръб.

— Господарю, владетелят на Изтока е най-несвободният човек на света. Неговата роля е да е Живото въплъщение на всичко велико и благородно. Неговата възвишеност внушава на поданиците му надежда и дава смисъл на живота им. И все пак самият той е роб на длъжността си. Моят син Дарий не би искал да ти разкаже живота си, Александре, а да те разпита със завист за твоя.

За парите. Тъй като цялото богатство се предава нагоре към царя, хората са създали нелегални пари, за да избягнат бирника. Черна икономика обслужва всички, отчасти основана на размяна, но главно на „ахема“ — „доверие“. Това понякога приема форма на местно платежно средство, което може да са означени чирепи в една част на града или оловни тежести за рибарска мрежа в друга, валидни само в този квартал, но се проявява по-широко като обещание за заплащане, гарантирано от нещо като уличен банкер, който е член на някоя от престъпните групи, управляващи града, или действа под тяхна закрила. Някой тепавичар, да речем, има дюкян за производство на филц. Той плаща данъците си в натура, но как плаща надниците? Не с монети, понеже такова нещо няма. Плаща с разписки, които са гарантирани от „ахемика“, уличния ковчежник. Кой закриля банкера ли? Престъпната група, която е защитавана от царските министри. Схемата е сложна като Млечния път и непроницаема като Божия промисъл. Минаващият оттук завоевател изобщо не я смущава. Сигурен съм, че три четвърти от хората в огромния Вавилон с неговото четиримилионно население никога не са чували моето име, камо ли за Дарий. Ала системата е далеч по-гибелна за народа, отколкото за завоевателя. Да, човек укрива данъци. Само че на следната цена: задушаването на каквато и да е оригинална мисъл и иновация. Понеже всеки е затворен в своя квартал. Той не е способен да разсъждава извън мащабите на улицата, на която живее, няма ни надежда, ни амбиция. Ето защо толкова голям град може да бъде завладян, като че ли стените му са платнени.