Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 153

— Как ги е контролирал Дарий? — питам Фарнак аз.

— Никой не може да ги управлява, господарю, дори ти, освен с цялостна чистка — а няма да рискуваш да го сториш, инак империята ще се разпадне за един ден.

Разпитвам го за битовата престъпност — кражби, убийства, престъпления на улицата. Такава не съществувала, съобщава ми той.

— Понеже човек, който открадне круша, губи дясната си ръка, а на онзи, който злослови за господаря си, му режат езика.

На третата вечер в града нареждам на първия министър да ми покаже Монетния двор. Там се съхраняват двайсет хиляди таланта, втрещяваща сума, всички на кюлчета, злато и сребро, освен четири-пет хиляди в дарейки и статери. Не е заключено. Единствените пазачи, освен стражата, която е поставил на сградата Парменион, са двама писари, и двамата още момчета, и един архивар на такава преклонна възраст, че не би могъл да опази съкровищницата и от нашествие на комари. Това, вижда човек, е Изтокът. От една страна, богатствата на империята постоянно се плячкосват от министрите, назначени да се грижат за тях, додето, от друга, можеш да оставиш цялата царска хазна насред Процесийния път и никой нищо няма да пипне.

Разказват ми, че когато преди двеста години завладял Вавилония, Кир Велики разделил земята на седемнайсет хиляди парцела, които раздал на победоносните си офицери и войници. Тези имоти били регистрирани като „стрелкови“, „коннически“ или „колесничарски“. Владелецът бил длъжен ежегодно да плаща съответните данъци и да дава за царските войски по един пехотинец с щит, броня и прислужник за стрелкова земя, един конник с кон, снаряжение и коняр за конническа земя и един колесничар с колесница, екипаж и оръженосец за колесничарска земя. Тъй като мнозина от тези владелци били призовавани от Кир в царския двор или сами избирали да разработват имотите си отдалече, ежедневните грижи за земята в крайна сметка били поверени на местни посредници или управители, които се задължавали да плащат данъците и да предават всички печалби на владелците. Тези откупвачи образували „канезис“ — престъпна организация или „семейство“ — и се сговорили помежду си да съборят властта на персийското благородничество и да наложат своята. Евнусите, които служели на царя, били наясно с тези интриги и действали в съучастие с тях, тъй като било в техен интерес да разширят собствената си власт за сметка на благородниците. Вследствие на това официалните бирници, които служели на царя, били в тайно споразумение с бандитските бирници, които се сговаряли срещу царя, да измъкнат от благородните завоеватели богатството, което те и царят били спечелили — и всичко това на гърба на селячеството.