Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 151

— Погледни насам, Александре! — крещи той от седлото. — Какво мислиш за това?

В процесията са оцелелите от царската пехота на Дарий, ябълконосците. Празнотите в това знатно подразделение, оредяло от дадените жертви при Гавгамела и намаляло още повече заради онези верни копиеносци, които останаха с Дарий при неговото бягство, са попълнени, забелязвам аз, с улични нехранимайковци и хулигани. Златните обкови на прочутата Колесница на Слънцето липсват, а от хилядата бели жребеца на императора са останали толкова малко, че малобройността им е компенсирана с кранти и дори магарета. Погледът ми попада върху един капитан от ябълконосната пехота, петдесетинагодишен мъж с благородна осанка и множество рани от битки. Прасецът му здраво е стегнат до средата с шина, каквито лекарите поставят на счупен крак.

— Какво мисля ли, Филота? Мисля, че позориш добри и достойни мъже. И ти заповядвам веднага да прекратиш това зрелище и да ми се явиш тук вътре.

Филота не очаква такъв отговор. Виждам, че почервенява от ярост. Пришпорва коня си към балкона, на който съм застанал.

— И какво постигаш с такъв укор, Александре, освен че унижаваш други добри мъже, не на последно място самия мен, с чиято кръв и усилия ти пожъна тия съкровища? — извиква Филота достатъчно високо, та да го чуят всички. Тълпата се разшавва и това подхранва куража му. — На чия страна си? — пита ме той, като зарязва всякаква форма на любезност и почтителност.

Пристъпвам към ръба на балкона.

— Моли за прошка своя цар! — нарежда на сина си Парменион, който мигновено е застанал до мене. Хефестион и Кратер са в готовност. Само един поглед от моя страна и те ще посекат Филота на място.

— Благодари се на небето, че едва преди няколко дни беше ранен на бойното поле, инак за такава дързост щеше да пролееш кръвта си сега — казвам му аз.

По-късно насаме Кратер ми отправя строг упрек.

— Какви ги вършиш, Александре? Да подложиш своя командир на Конницата на хетайрите на публично унижение пред победения противник?! Ти не се нуждаеш от любовта на тия перси, а от страха им!

Има право, разбира се. Смирявам се.

Ала в сърцето ми нещо се е променило. Вече не виждам благородните воини на Персия ни като врагове, ни като роби, които могат да бъдат измъчвани.

С Хефестион обикаляме ечемичените ниви покрай Царския канал. Пладне е и двама от войниците на Мазей са хванали жива гъска. Един селянин размахва към тях греблото си и те се смеят. Нашата поява прекъсва свадата. Войниците ме посочват на земеделеца, като очакват това да го накара да млъкне. Но старецът не проявява страхопочитание към своя завоевател.

— На мен ми е все тая кой от вас, разбойници, ми заграбва реколтата и обира стоката ми — заявява той. — Тъй или инак си оставам бедняк.

Смелостта му ме трогва и аз спирам да поговоря с него. Казвам му, че възнамерявам да поддържам ред и да му позволя спокойно да обработва земята.