Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 149

На втория ден влизам в града и принасям жертва на Ваал, главното божество на Вавилония, в присъствието на Мазей и халдейските жреци, както го изисква свещеният закон. Възстановявам онези обреди на древната религия, които Дарий е забранил. Заповядвам да бъде издигнат отново великият храм Есагила, сринат до основи от Ксеркс. Не позволявам на жените от Дариевия двор да се завърнат в своите градски жилища, а ги оставям в лагера с армията в равнината Ашаи на изток от Вавилон и пращам подразделения да заемат цитаделите и да разоръжат царската охрана.

На третата заран влизам окончателно във Вавилон. Областта, която днес познаваме като провинция Месопотамия в Персийската империя, преди векове е била империите Халдея, Асирия и Вавилония, царствата Ур, Шумер и Акад. Над тези земи са властвали Семирамида, Саргон, Синахериб, Хамурагш, Навуходоносор, Ашурбанипал. Нападали са ги скити и касити, хеги, меди, лидийци и еламити. Кир Велики ги присъединил към Персия преди два века, както днес ние от Македония и Гърция покоряваме неговите наследници и подчиняваме царствата му на своето могъщество.

Къде е Дарий?

Свиквам съвет в огромната Банкетна зала. Хефестион командва предното ни разузнаване. Той председателства с ръка, стегната в превръзка, тъй като е ранен от копие при Гавгамела.

— Шпиони и дезертьори твърдят, че царят бягал на изток към Персепол, столицата на империята, или на север към Екбатана в Мидия.

Подът на залата е огромна карта на империята. Хефестион показва маршрута, като крачи от точката в центъра, означаваща Вавилон, на изток до Суза и сетне до другите градове, додето нашите пълководци наблюдават със самодоволството на победители от местата си на грамадна абаносова маса. Ние пируваме с месото и виното на врага, работата ни периодично е прекъсвана от наздравици и овации, които не мога да прекратя, а и нямам желание.