Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 150

— И Персепол, и Екбатана са на месец и повече тежък път оттук, отвъд сурови, лесни за защита планини. Според сведенията с Дарий били останали трийсет хиляди мъже. Няма да успеем да го настигнем до средата на зимата, даже да потеглим днес, а ти не можеш да искаш това, ако ме питаш за мнението ми, от пехота, която току-що е дала най-тежките жертви в цялата война, ни от конница, чиито хора и коне са пострадали още повече.

— Пък и нали победихме! — извиква Птолемей.

Пердика:

— Мъжете имат нужда от злато — и от време да го харчат.

— Аз също, кълна се в Херакъл! — прибавя Клит.

Към него се присъединява цял хор.

— Мъжете наистина се нуждаят от развлечение — съгласявам се аз. — Заслужиха си го.

Ще зимуваме във Вавилон. Бездруго ми трябва време да прекомплектувам армията. Дали сме много човешки жертви, а загубите ни при конете са още по-тежки — над хиляда отлично дресирани основни жребци и дваж повече резервни. Ще минат месеци, додето осигурим нови и ги доведем до състояние поне на минимална годност.

Войската също се нуждае от прегрупиране. Следващият поход ще е във вътрешността на източната империя. Няма да се сражаваме в открити равнини, а в пустини и планини. Ще ни трябват по-леки и по-бързи части и може би съвсем нов начин на водене на война.

— Ще преследваш ли Дарий тази зима? — пита Парменион.

Има разлика, отбелязвам аз, между преследване и гонитба по горещи следи. Царят може и да бяга, ала няма да се измъкне. И посочвам точката на Вавилон на мозаечния под.

— Хайде първо да изчистим този обор, братя.

Залавяме се.

Завоеванията са ни научили на изкуството да овладяваме една страна. Моите командири имат опит от Египет, Палестина, Газа и Сирия. И процесът тук като че ли тече гладко, освен един случай, който тогава ни изглеждаше банален, но с времето замириса на зла поличба. Свързан е с Филота.

След Гавгамела му бях възложил да докара във Вавилон плячката от Дариевия царски боен лагер. Той го направи, включително конете, колесниците и вещите, използвани в прословутия обред, известен като Процесия на Слънцето. Този ритуал на персийската монархия изисква шествие, дълго почти километър — цели роти жреци и магове, венценосци и славословци, както и дивизия от десет хиляди ябълконосци в пълно снаряжение, начело с царя в неговата Колесница на Слънцето.

На Филота му хрумва да организира пародийна процесия и да я преведе по главната улица на Вавилон — и за да задоволи нашата самонадеяност на победители, и просто за да демонстрира разточителството и прахосничеството на сразената от нас империя. Прави го, без да ми съобщи, и аз научавам за парада по време на работа в двореца, при това чак когато чувам от улицата купищата подигравки, с които нашите сънародници и тълпите местни, обточили Процесийния път, обсипват пленниците, принудени да правят зрелище за тяхно забавление. Излизам на балкона с Парменион, Хефестион, Кратер и други тъкмо когато Филота води шествието под нас.