Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 148

Преди повече от двеста години Кир Велики превзел Вавилон, като отклонил течащия през града Ефрат и нападнал през нощта по сухото корито.

Ние го завладяваме по-лесно. Преди Гавгамела разузнавачи от пеонската ни лека конница пленяват известен брой перси, включително извънредно умния млад капитан Боан, който знае гръцки и служи като адютант на Мазей, командир на персийския десен фланг и наместник на Вавилония. Този прекрасен млад офицер се е оставил да бъде пленен, сигурен съм, по заповед на своя началник. Нареждам да го освободят, за да отнесе следното послание на Мазей: макар че като благородник не мога да настоявам да предаде своя цар в предстоящата битка, ако тя се развие в моя полза, аз не ще питая злонамереност към смелите врагове, а ще гледам с доброжелателство към оногова, който приеме моето приятелство. Мазей и неговият млад капитан се сражават с образцова доблест при Гавгамела, ала след бягството на Дарий всички обети за вярност са невалидни. Отново предлагам споразумение на Мазей. „Вятърът ще ти донесе моя отговор“ — отвръща наместникът.

Когато празнува, Вавилон вдига хвърчила. Лете в равнината духа горещ сух вятър, чиито течения се извисяват мощно на известни места, тъй че по стените и напоителните съоръжения се вее огромно множество знамена, знатните къщи биват украсявани празнично с плющящи флагове и всеки дом, колкото и да е скромен, има празнични пряпорци. Вавилонските майстори на хвърчила правят своите творби от изгладен лен, боядисан в пъстри багри, с всевъзможна форма — лястовици и пеперуди, щурци и гарвани, шарани и костури — и ги пускат да се реят на невъобразима височина. Колкото по-високо е положението на човек, толкова по-великолепни са хвърчилата му.

Когато армията наближава Вавилон, над града се реят хиляди хвърчила. Хората ни надават радостни викове, деца настилат пътя им с венчелистчета и бонбони. Нашият домакин Мазей ни чака заедно със съпругите и децата си на ладия в Царския канал. Подготвена е голяма забава. Той е наредил да осеят осем километра от пътя над града с палмови клони, а последния километър — с венци и гирлянди. Въодушевени тълпи обточват улиците, на сребърни алтари горят цели тарги тамян. Всичко е наше. Табуни коне, стада говеда, купища благовония и подправки — нищо не липсва, чак до говорещи гарги и тигри в клетки.

Строил съм войската в боен ред, за да покажа на населението неговите нови господари. Първо тесалийската конница, водена от Фарсалския ескадрон в лъскава броня, сетне агрианите и македонските стрелци, тракийските копиехвъргачи на Балакър, след това половината съюзна гръцка и наемна конница, хората на Арет, Менид и Аристон, копиеносците и конните съгледвачи. Ранените, които не могат да ходят или яздят, остават в болничния лагер на север от града, въпреки че ще ги доведа още щом позволи приличието. След копиеносците идват Царската охрана на Хефестион и Никаноровите пехотинци, всички с пурпурни плащове и полкови пояси, после критските стрелци, съюзната гръцка и наемната пехота, водени от Клеандровите ветерани наемници. Зад тях са обсадните машини и военните инженери, подразделенията на Диад между наемната конница на Андромах и другата половина от съюзната гръцка конница. Минава обозът, за да види врагът от колко малко се нуждаем, и след това, в колите, с които ги пленихме, царицата и царицата майка на империята и тяхната свита. Ох, малкия син на Дарий, съм качил на собствения си параден кон Корона и той язди до мене. Скрил съм от поглед жените в техните коли, които носят царските им змии, развявани от вятъра. Зад обоза напредват в брони и с вдигнати сариси шестте полка от фалангата, в реда, в който триумфираха при Гавгамела — частите на Кен, Пердика, Мелеагър, Полиперхон, Аминта (под командването на брат му Симий) и Кратер. Накрая са Ситалковите траки, наемниците на Андромах, гръцката конница начело с Еригий, съюзната конница начело с Каран, одрисите начело с Агатон и ахейската и пелопонеската пехота, командвани от техни сънародници.