Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 143

Ще завием наляво и ще ударим Дарий изотзад. Но в непрогледните облаци прах внезапно се натъкваме на Патроновите гръцки наемници. Това са пет хиляди от елитната тежка пехота на врага, пехотната защита, разположена непосредствено отляво на Дарий. Как е възможно сега да са тук — в тила на царя, на осемстотин метра от фронта? Дали са видели разгрома на сърпоносните колесници и обръщането в бягство на персийските части и на двата фланга? Дали офицерите им са запазили самообладание? Дали са напуснали линията и са хукнали назад, за да заемат преграждаща позиция и да защитят своя господар откъм посоката, от която сега го заплашва най-сериозна опасност? Няма значение: те са тук, точно на пътя ни, и бързо се строяват за сблъсък с нас.

Ние просто ги заобикаляме.

Ето как действа най-добре конницата. Тя не прахосва своя най-скъпоценен капитал от хора и коне в живописни, ала разорителни схватки и забавящи двубои. А използва бързината и подвижността си, за да отрязва вражески подразделения, да ги заобикаля и да ги оставя да й дишат прахта. След малко Патроновите пешаци са на стотици метри зад нас.

Къде е Дарий?

Трябва да е наблизо, инак войниците на Патрон нямаше да се строяват там. Трябва да е наляво, инак те нямаше да заемат отбранителна позиция, защитаваща този сектор.

Спирам хетайрите и пращам съгледвачи в мъглявината. Жадният за приключения младеж, който гори от нетърпение да избяга и да постъпи в конницата, си представя битката като величествено и славно препускане в атака. Какво би си помислила една такава луда глава, ако ме видеше с моите командири в епицентъра на този монументален сблъсък да спираме ескадроните си и без да бързаме, спокойно да изправяме бойния си фронт, да покриваме фланговете и тила си и дори да пристягаме снаряжението си и да бършем потта и мръсотията от лицата си? Търпение. Макар да чувам хаоса от всички страни, нелепо усилен от мъглявината, и макар да знам, че докато се разтакавам, моите сънародници се жертват и умират, защото не атакувам сърцето на врага, аз все пак не мога да дам преждевременна заповед за нападение, не мога слепешком да се хвърля в мелето. Моментът е мъчителен. А и нашите съгледвачи не пристигат с гръм и трясък от сумрака със сигурни сведения за местонахождението на противника. Самите те всъщност са се заблудили в това еднообразно поле и няколко наши коняри ги откриват да обикалят пеш из варовиковите облаци.

Убий царя.

Трябва да открием Дарий.

Разузнавачите ни най-сетне се връщат. Води ги Сагон, синът на Сократ Червенобрадия. Врагът бил четиристотин метра напред, долага той. Противникът знаел, че сме го заобиколили, ротите му се завъртели кръгом, за да отблъснат нашата атака.