Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 142

Трябва да нападна бързо. Трябва да се сблъскам с Дарий преди сърцата на конете ми да изскочат и хората ми да изгубят хъса си.

При Иса се провалихме, понеже атаката ни се забатачи. Вражеските маси, разположени между нас и царя, възпряха устрема ни и дадоха на Дарий време да избяга. Пробихме прекалено плитко. Нямахме достатъчно инерция.

Целта ми тук при Гавгамела, като съединявам трите отряда бърза и двата отряда тежка пехота с хетайрите, е да пробия персийския фронт с достатъчно сила, за да продължа нататък — триста, триста и петдесет метра навътре в тила на врага. Искам да мина зад Дарий с цялата си сила. Трябва да съм там, за да му отрежа пътя, ако побегне.

Цивилният си мисли, че на бойното поле се вижда нещо. Вижда се, дръжки! Пехотинецът е сляп като къртица и даже конникът различава от седлото си само дим и прах. Нашите водещи ескадрони едва са препуснали в мъглявината, когато се натъкваме на вражеска пехота, бягаща стремглаво, за да си спаси кожата. Заобикаляме отломки от сърпоносни колесници, по чиито дири лежат мъртви или умиращи прекрасни коне. Сетне изведнъж срещаме стена от противникови конници, сякаш изникнали от самата земя. Това са дахи, конно племе от източните провинции, познаваме ние по техните кончета, дребни и яки, и по курканите им — торбести панталони, свободно висящи до коленете. Дахите са около петстотин и тъкмо се изтеглят от линията, явно за да подсилят частите вляво от тях, дето атакува Арет. Когато нашите ескадрони изскачат от мъглата, противниковите редици са обърнати в другата посока. Те са по-стреснати от нас. Ние се движим в галоп, в клин, широк четиристотин метра. Дахските редици се разтварят като завеса и избухват като огнена стена.

Аз съм на върха на водещия клин на Царския ескадрон. Зад мене тътне тежестта на всичките осем ескадрона. Сега нашата конница е в същото положение като при Иса, когато пробихме стрелците и Царската лична дивизия. Проникнали сме през вражеската линия на пет-шестстотин метра от центъра й и сме готови да завием в колона и да се хвърлим към тази позиция.

Къде е Дарий?

Между него и нас има четири фронта защитници: четирихилядна конница перси, сузиани и кадузи, смесена с персийски, мардски и карски стрелци, Патроновите отряди гръцка тежка пехота, петте хиляди копиеносци от персийската ябълконосна пехота и Тигран с полковете на Роднините, Царската конница на Дарий.

Вятърът, който между равнината и планината при Гавгамела е много силен, брули отдясно наляво Дариевия фронт. Това означава, че той скрива сектора, към който трябва да завием, за да го атакуваме. Клит ме подканва веднага да ударя наляво, преди бойното поле да се е превърнало в сумрачен океан. Може и да греша, като се забавям прекалено много. Ала не мога да оставя на Дарий път за бягство. Няма да му позволя повторно да ме измами. Затова продължавам право напред в персийския тил. Когато най-сетне завивам наляво, на триста и петдесет метра дълбочина, преминаването на нашите две хиляди коня вдига огромни вихрушки прах и вятърът ги понася като плътна стена по бойното поле.