Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 144

— Къде е Дарий?

— В центъра.

— Сигурен ли си?

— Видях знамената му, господарю.

Нападаме.

Ала нашият съгледвач е пропуснал нещо, което е нямало отде да му е известно — а именно че конникът Карман, капитан от Дариевата Царска пехота, е заповядал царските щандарти да бъдат развети в центъра на линията (където винаги се сражават царете на Персия), а в същото време изтеглили самия владетел към фланга.

Той успява да ме заблуди.

Пехотният капитан успява да ме заблуди.

Когато нашите клинове удрят врага, Дарий вече е извън десния ни фланг. Аз не знам това. Никой от нас не го знае. Пришпорвам Буцефал право към царските знамена. В схватката участват конница и пехота. Разпознал бронята ми, противникът хвърля всичките си герои срещу мене, додето моите сънародници реват името на нашия враг и се мъчат да го забележат над гората от копия и гребени на шлемове.

Персийската Царска конница е командвана от Тигран, герой от Иса и най-прославен конник на Азия. Неговият боен кон Велакрид — Метеор — е дар от Дарий, твърдят, че струвал двайсет таланта злато. Около Тигран се сражават несравнимите конници Ариобат, Автофрадат, Гобарзан, Масаг, Тисамен, Багоан и Гобрий.

Един от героите ме връхлита. Това е Тигран. Познавам го по блясъка на снаряжението му и по изключителния кон, който язди. До него препуска Ариобат. Този човек ми е непознат, но очевидно е високопоставен благородник. До мене е Клит Черния. (Теламон и Птолемей остават в дясната част на бойното поле, помагат на Клеандър заедно с Къдравелкото и Певкест, а Хефестион командва агемата на Царската охрана.) Моите телохранители са трима, и тримата под деветнайсетгодишни. Тигран води аналогична група конници от Роднините.

Сблъскваме се като вълни.

— Искандер!

Тигран извиква името ми на персийски, с което обявява, че съм негов. Конят му Метеор се блъсва в Буцефал като трирема, атакуваща на таран. Гмежта поглъща всичко. Жегата ти изсмуква дъха. Притискащите се една в друга шии на животните горят като огън. Муцуната на Метеор е толкова близо до лицето ми, че набузникът ми се закачва за веригата на удилото му. Окото му е диво като морско чудовище. Конете опират гърди в гърди, водят тяхна си конска война, додето ние с моя противник се сражаваме като фехтовачи, копие в копие, търсейки пролука. Тигран може да забие пиката си в гърлото на Буцефал със същата лекота, с каквато и аз мога да прережа гръкляна на Метеор с моята. Ала той няма да го стори, нито пък аз.

— Аз съм Тигран! — изкрещява на гръцки моят съперник. Обожавам този човек. Ей това е воин! Ей това е герой! Бих го ударил странично отдясно в опит да намеря слабото място под ръба на нагръдника му, ала хората и конете са притиснати толкова плътно едни до други, че ни мога да се наклоня на тази страна, ни да помръдна десния си крак, който е заклещен между хълбока на Буцефал и тялото на друг кон, този на моя паж Андрон, въпреки че нямам време дори да погледна натам. Замахвам с две ръце над врата на Буцефал, като търся гърлото на Тигран. Ала заради двубоя между конете върхът на копието ми не улучва и се плъзва по слепоочието на шлема му, който е от онези коничните, с наушници и яка, всичко от злато. Смъртоносното острие минава над рамото на Тигран. Той сграбчва копието с лявата си ръка, толкова нагоре по дръжката, че юмрукът му докосва моя, и с дясната си ръка замахва отдолу нагоре със собствената си пика. Оръжието е двуметрово, с дрянова дръжка и четириръбест железен връх. Острието попада вляво от лявото ми зърно, пробива бронята ми и минава между ребрата и вътрешната страна на лявата ми ръка. Стисвам я здраво, за да заклещя копието. Ранен ли съм? Не мога да преценя дали копието ме е улучило, или изобщо не е засегнало тялото ми. Знам само, че ако ще мра, ще повлека този човек със себе си в ада. Надигам се напред над врата на Буцефал, доколкото мога със затиснатия си от коня до мен десен крак, и наблягам с цялата си тежест върху копието си в опит или да измъкна дръжката му от пръстите на моя противник, или, ако не я пусне, да наруша равновесието му. Ако трябва, ще се смъкна от коня си и ще му изтръгна гръкляна с голи ръце. Ала додето двамата с него се борим, стиснали дръжката на моето копие помежду ни, по лявото рамо ме удря персийски боздуган и ме запраща надясно към Андрон, а в същия момент острие на македонско копие, с което е замахнал изотзад Клит, макар че в блъсканицата не мога да го видя, профучава покрай сънната артерия на Тигран, улучва наушника на шлема му и едва не го събаря от седлото му. Виждам как ремъкът се скъсва и шлемът отхвърчава под силата на Клитовия удар. Тигран би трябвало да падне, инак шията му ще се прекърши, но той възвръща равновесието си толкова бързо, че успява да хване шлема си и се завърта на седлото, за да го запрати яростно по Клит.