Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 145

Филота се сражава с Ариобат отляво на Тигран и след като се изплъзва от атаката на съперника си, насочва удар срещу моя противник. Хетайрите и Роднините вече са се нахвърлили едни срещу други толкова нагъсто, че целта на тази схватка, самият Дарий, съвсем е забравена в хаоса.

Додето се оглеждам за него, се отдалечавам от Тигран. Пробиваме си път през безброй редици. Клит вика нещо, сочи напред. Виждаме Дарий. Царят е на няма и петнайсет метра, на колесницата си, и с яростна храброст се сражава с аскара, двуръчно копие, срещу войници от нашия Ботиейски ескадрон, най-десния в началото на атаката, който някак си е пробил мелето и сега се устремява към царската колесница. Мисълта, че друг ще убие моя противник, едва не ме лишава от разум. Само три редици вражески конници ни делят от царя. Виждам Карман, капитан от персийската Царска пехота да прегрупира една рота, за да разчисти път за колесницата на Дарий. Пришпорвам напред Буцефал, полуобезумял от гняв и отчаяние. Изведнъж зад нас се появява фронт от противникови тежки пехотинци. Наемниците на Патрон, които сме заобиколили. Някои явно са се изплъзнали от нашия Голям клин и сега са тук. Пешаците минават през ботиейците. Бронята им образува защитен кръг около царя. Те ще го спасят. Закрещявам към небето за криле, за сила, за каквото и да е, стига да ме пренесе през тази гмеж до моя противник. Краката ми са тъй изтощени, че не усещам нищо под кръста. Отново се врязвам в множеството. Редиците на защитниците трябва да поддават, понеже броят им намалява и виждат, че техният цар се готви за бягство. Ала когато го осъзнават, персийските герои само се мобилизират за още свръхчовешки подвизи. Защитниците удвояват усилията си на мястото на пробива, понеже, логично е да се допусне, смятат, че всеки миг, който спечелят с кръвта си, ще помогне за избавлението на техния цар. Врагът отстъпва пред нас, винаги организирано, винаги със съпротива. Те са свежи. Ние сме изтощени. Нашата линия вече си е пробила път с бой през деветдесет редици. Конете ни са изминали километри след спускането ни на бойното поле и са в крайно напрежение от — поне така ни се струва — цели часове. Сражавам се с конник в желязна ризница, левичар, на две редици от царя. Копието му за малко не улучва дясното ми рамо. Забивам сабята си в гърлото му, като натискам с всички сили, за да го изтласкам настрани, но макар и умиращ, този воин препречва пътя ми към неговия цар и се хвърля напред, за да се наниже още повече на моето острие и да ми попречи с тежестта на бездиханното си тяло да се добера до Дарий. Вече съм изгубил всякаква чувствителност и на двете си ръце. Оглушал съм от грохота, кръвожадна ярост кара зрителното ми поле да пулсира.