Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 128

Додето се спускаме в равнината, ясно виждаме трите трасета, подготвени от Дариевите инженери за неговите сърпоносни колесници. Те са очертани с колчета, вятърът развява флагове, закачени на равнището на очите на конник. Та колесничарите да ги виждат над облаците прах.

Хиляда метра вдясно от нас на влизане в долината са осеяни с железни гарванови крака. Дарий иска да ни насочи към трасето на своите резачки. Персийският фронт е на хиляда и деветстотин метра. Почти два километра. Вражеските разузнавачи минават покрай нашия фронт извън обсега на стрелите, на коне, които струват колкото надници за цял живот. Нашите бързи копиеносци ги подгонват. Заповядвам им да се върнат.

Оръженосци припват с мехове вино. Спираме да поправим каквото е повредено: измъкнати шнурове на подметки, претрити върви на сариси, скъсани ремъци на щитове.

— Изправи редицата!

— Пикай, без да напускаш мястото си!

Командирите на отряди се събират под моите знамена: Парменион, Хефестион, Кратер, Никанор, Пердика, Птолемей, Селевк, Филота, Клит Черния, още двайсетина други. Няма какво да повтаряме, вече сто пъти сме отигравали всичко.

Настъпление в линия. Преминаване към косо настъпление по моя заповед. Всички редици пазят мълчание до момента на атаката. Бързо и точно приемаш, изпълняваш и предаваш нататък всички заповеди.

Командирите се втурват към частите си. Давам знак на Евагор. Той препуска към мене, води Буцефал. Първият ми паж поема юздата.

От гърлата на петдесет хиляди се изтръгва одобрителен вик.

Прескачам от гърба на Корона върху Буцефал. Копието ми. Шлемът. Отново рев, после пак. Тропане с дръжки на копия по щитове. Поемам напред, придружаван от Царската охрана, Хефестион, Клит Черния, Теламон.

Прах жули равнината. Знамена плющят на южния вятър. Шквални пориви брулят полето, вдигат пясъчни въртопи. Перата на шлема ми го теглят настрани. Изтръгвам ги и въздушните течения ги отнасят.

— В името на Зевс, наш водач и спасител!

Почваме.

25

Ромбовете на фланга

На хиляда метра виждаме поставените от персите колчета, които обозначават трасетата за техните сърпоносни колесници. Те са от тръстика, два и половина метра високи, отгоре плющят алени флагове. Нашите разузнавачи ги прегазват под овациите на войската.

Излизаме на полето, приготвено за нашето заколение. Теренът е подравнен, за Дариевите резачки са определени три трасета. Двете са широки четиристотин и петдесет метра, третото — деветстотин. Още сме прекалено далече, за да различим самите колесници. Струва ни се, че зърваме слънчеви отблясъци от техните остриета, но може да е само игра на въображението.