Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 129

От лявата ми страна язди Хефестион начело на агемата на Царската охрана. Ако аз падна, той ще поеме командването на десния фланг. Отдясно е Клит Черния, който е начело на Царския ескадрон хетайри. Теламон е отляво на Хефестион заедно с Птолемей и Певкест, до Клит е Къдравелкото. Те са тук заради бойните си умения и понеже мога да пратя всеки от тях навсякъде и той ще даде живота си, но ще изпълни заповедта ми.

Дариевите инженери са осеяли краищата на полето с железни гарванови крака, за да ограничат настъплението на нашата конница в поразяващата зона на сърпоносните колесници. Ала врагът не може да пръсне тези шипове из цялото пространство между нашия и своя фронт, а трябва да остави свободни стотици метри, инак на тях ще се натъкне собствената му конница, когато нападне. Моят замисъл е да настъпвам в оградения коридор само додето първите ни редици стигнат свободното пространство. Тогава фронтът ни рязко ще завие надясно и ще напусне поразяващата зона колкото може по-бързо.

Освен това преди битката съм наредил в лагера ни да разгласят следното обявление до всички нестроеви следовници на армията: който иска на свой риск да тича пред настъпващата войска и да събира гарванови крака, може да задържи всички, които вземе, и сетне да продаде желязото. И сега войниците стават свидетели на удивително зрелище. Огромни рояци предприемчиви младежи — децата на нашите лавкаджии и момчетата за всичко, хлапетата на коларите, момчурляците на мулетарите, да не споменавам готвачите и търговците, даже някои блудници от курвенския лагер — се втурват пред армията, мнозина от тях босоноги, всички без оръжие и броня, и пренебрегват залповете на стрелците, които врагът е разположил на фланговете и даже в осеяното с шипове пространство, за да отблъсне тъкмо такива набези. По-дръзките и по-усърдни от нашите „чистачи“ устояват достатъчно време, за да съберат дори падналите стрели на противника, които също са доста ценни. В резултат полето е почистено, поне наполовина, със смайваща бързина.

Вражеският фронт вече се вижда. Дължината му е дваж колкото нашата, сякаш се простира от единия хоризонт до другия. Колкото по-нататък настъпваме, толкова повече оголваме своите флангове пред персийските.

Напредваме ходом. Вляво от мен са осемте ескадрона на хетайрите. Строени са в клинове от по половин ескадрон. Драконови зъби. Минавам в тръс пред тях и продължавам наляво, следя настъплението, викам мъжете по име, за да видят лицето и знамената ми. Вестоносци и адютанти яздят напред-назад със сведения за противника, фланговете, намаляващото разстояние.

И ние сме обозначили равнината. Нарочно разположени ездачи изпълняват ролята на живи флагчета и бележат пътя за настъпление. На разстояние деветстотин метра, дето почва свободното пространство, давам знак на тръбачите: „Войници, полунадясно!“.