Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 127

Стивън Пресфийлд

Додето се спускаме от хълмовете, наречени Полумесеца, аз яздя Корона. Буцефал ме следва, воден от моя коняр Евагор. Оглавникът и начелникът на Буцефал са поставени, както и лекото бойно седло, но Евагор носи наколенниците и нагръдника му на собствения си гръб. Конят ми е седемнайсетгодишен. Ще го възседна чак при окончателното настъпление.

Нараменниците на съставната ми броня не са завързани и стърчат на равнището на ушите ми. Ще ги стегна едва когато се строим. Искам войската да го вижда. Това й показва да диша спокойно. Нейният цар е толкова самоуверен, че дори още не се е дооблякъл.

Склонът към равнината е километър и половина. Спускаме се в боен ред. Фронтът ни е две хиляди и петстотин метра. Този на врага, когато го измерваме след сражението, е четири хиляди и триста. Застъпва ни повече от километър и половина.

Днес е двайсет и шестият ден на боедромион, късно лято, в годината на атинския архонт Аристофан. Според пленени документи от тази дата бойният ред на армията на Персийската империя е следният:

Пред главната линия на левия фланг на противника: две хиляди души конница от Скития, свирепи саки и масагети, въоръжени с копие, скитски лък и тумак — вид боздуган с шипове; хиляда души специална конница от Бактрия, изцяло покрити с ризници катафракти, въоръжени с дротик и двуръчно копие; сто сърпоносни колесници под командването на Дариевия син Мегадат. Това са ротите пред фронта. Зад тях, в двойна линия ескадрони: четири хиляди индийски Царски кшатрии, пеши стрелци от земите западно от Инд; четири хиляди конни стрелци от Ария начело с техния сатрап Сатибарзан; хиляда души Царска конница от Арахозия начело с Дариевия роднина Барзаент. Наляво от тях: шестнайсет хиляди души бактрийска и дахска конница начело с Дариевия братовчед Бес, който командва целия ляв фланг; две хиляди конни стрелци от Индия; персийска Царска конница, смесена с пехота, пет хиляди, начело с Тигран, който се сражава толкова храбро при Иса; сетне конница от Сузиана, хиляда; кадузка конница и пехота, две хиляди. След това е Дариевата Царска флангова защита, десет хиляди гръцки наемни пехотинци начело с фокидския капитан Патрон; хиляда конници от Роднините начело с Дариевия брат Оксатър; пет хиляди „ябълконосци“, елитни персийски пехотинци, наречени така, понеже копията им свършват със златни ябълки вместо шипове. Пред тях са петдесет сърпоносни колесници и петнайсет индийски бойни слона с техните водачи, бронирани кули и шестстотин индийски Царски конници, чиито жребци са дресирани да се бият заедно със слоновете; те са подкрепяни от така наречените изселени кари, хиляда души тежка пехота; петстотин мардски стрелци. Отзад: самият Дарий, отдясно защитен от още хиляда конници от персийския Почетен полк, още пет хиляди ябълконосци и още пет хиляди гръцки наемни пехотинци начело с Менторовия син Тимонид. Това е центърът на линията. Надясно оттам, в продължение на два и половина километра: карска пехота и конница, още индийски Царски конници, още гръцки наемници; албани; ситацени, смесена конница и пехота; тапурска и хирканска конница от южната страна на Каспийско море; конни стрелци от Скития начело с Мавак; конница от Партия и Арахозия начело с Фратаферн; Царска конница от Мидия начело с Атропат; сирийска и месопотамска конница начело с Мазей. Мазей командва целия персийски десен фланг. Пред него са още петдесет сърпоносни колесници; елитната кападокийска конница на Ариак; арменска конница на Оронт и Митрауст. Сетне тиловото множество на наборната войска от провинциите: уксите на Оксатър; вавилонците на Бупар; наборниците от Червено море на Оронтобат; ситацените на Орксин и безчет други.