Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 130

Знаменосците се завъртат на четирийсет и пет градуса. Зад тях капитаните и главните старшини правят същото и отрядите следват техния пример. Изпратени напред стрелци пропъждат вражеските разузнавачи. Придвижваме се като човек, който прегазва река. Напредваме диагонално срещу течението и посоката ни също е под ъгъл спрямо него. Плъзгаме се надясно… надясно… надясно…

Дарий още не може да забележи това. Деветстотин метра са прекалено много. Ала неговите конни разузнавачи го виждат. Теламон посочва двама на породисти коне, препускащи обратно към царя си. Зърваме още двамина, сетне и пети, всички бързащи със същата вест.

Завиваме надясно през ненапълно разчистения от железни рогатки терен. Целите ни са две: да напуснем поразяващата зона и да стреснем Дарий.

Докога врагът ще ни остави да завиваме?

Ще позволи ли на нашия десен фланг да заобиколи неговия ляв?

Додето главните ни сили завиват надясно, аз пресичам почти километър и половина наляво пред нашия фронт, чак до Парменион, който командва този фланг. Близо седемдесетгодишният военачалник още язди като млад копиеносец. За последен път повтаряме плана си. Филота пристига в бърз галоп — следвал ме е деветстотин метра от десния фланг.

— Уф, сбръчка ми се гъзът да те гоня, Александре!

Филота иска да се върна отдясно преди да е започнала битката. Рязко дърпа настрани юздите на високия си метър и седемдесет черен кон Непреклонен.

— Не прави така, причиняваш му болка!

Филота се засмива.

— Нищо не усеща, нито пък аз!

— Вярно, обаче той не е пиян като тебе! — виква Парменион на сина си.

Признавам му го на Филота: тази арогантна войнственост му е вродена. Пък и всички сме погълнали порядъчно количество алкохол. Направо се изпарява като въздух.

Съгласявам се с настояването му: ще се върна веднага след него.

— Изкарай отпред копиехвъргачите на Балакър.

— Върви — казва Парменион.

С придружителите ми препускаме в лек галоп обратно пред фронта. Балакър е македонски офицер, командващ смесена част от петстотин агриани и същия брой стрелци и копиехвъргачи, вербувани сред тракийските планинци. Те са дошли за злато и са си го заслужили. В момента хукват напред пеш в пространствата между ескадроните на хетайрите на десния фланг и заемат позиция пред настъпващата войска. Траките са татуирани, с голи нозе, носят шапки от лисича кожа. Агрианите тичат по двойки баща-син със своите кучета, грамадни рунтави животни, които ще умрат, но ще ги защитят, ако паднат.

Задачата на Балакър е да спре сърпоносните колесници. Неговите стрелци и копиехвъргачи трябва да възпрат устрема им преди да са се врязали в ескадроните на хетайрите.

Армията на Македония настъпва в следния боен ред (отдясно наляво):

Пред десния фланг: стрелците и копиехвъргачите на Балакър, хиляда. На фланга: наемна конница начело с Менид, седемстотин; Царски копиеносци начело с Арет, осемстотин; пеонска лека конница, двеста и петдесет, начело с Атал. Сетне са петстотинте македонски стрелци на Бризон; след това „ветераните наемници“ на Клеандър, шест хиляди и седемстотин, пехота, въоръжена с дълги копия за действия срещу конница. Тези части съставляват защитата на десния фланг. Тяхната задача е да отблъскват каквито подразделения хвърля срещу нас Дарий по фланга.