Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 121

Мразя проверките. Сега обаче трябва да се направи проверка, за да стегна хората и да се уверя, че не липсва нищо — точила, резервни дръжки за копия, ремъци. Скастрям един млад старшина, който носи шлема си в ръка.

— Завържи го на раницата си!

Оцет за пречистване на водата. Лой за краката на хората. Ако чуя, че някой имал пришки и не можел да ходи, кълна се в Херакъл, ще го накарам да върви на ръце.

Вече провеждам съвети с пълководците си три пъти дневно. Спя по два часа на обед и по един нощем. Буцефал е завързан пред шатрата ми и моят коняр Евагор поддържа бойното ми снаряжение в пълна готовност. Сега публичната ми роля е да вдъхна увереност на хората. Погледите им ме следят всеки миг. Както се справям със страха аз, така успяват и те. Додето две нощи след проверката луната не потъмнява и не изчезва от небето.

Затъмнение.

— Само това ни трябваше! — беснее Кратер. Ветерани от двайсет похода се събират на групички, зяпат небето и суеверно си шушукат. Трябва ли като учители да разясняваме астрономическите съотношения между слънцето и луната? — Веднага да дойдат ония смучещи сол египтяни! — изревава Кратер, има предвид гадателите. — В името на космаците на Хадес, бързо да измислят някаква лъжа!

Е, измислят. Забравил съм точно каква. Май, че персите били луната, а ние — слънцето. Това разсейва страха на хората. Засега.

— Най-добре ги накарай да се размърдат — съветва ме Теламон.

Тъй и правя.

Пот, бързина, действие — това са противоотровите срещу страха.

Само че не действат. Не и този път. Съгледвачите са открили персийския базов лагер при търговското средище Арбела на сто километра на юг. Армията на Дарий продължила трийсет километра нататък, съобщават други ездачи, и пресекли Лик, Вълчата река. Там имало огромна равнина на име Гавгамела. Персите подготвяли терена. Разполагали с двеста сърпоносни колесници и петнайсет индийски бойни слона.

Поставям под домашен арест ездачите, които донасят тази вест. Не ги пускам да излизат даже по малка нужда, за да не се разнесе слухът. Все пак се разнася. Затъмнението ни е подплашило. И тази зловонна пустиня. Прекосяваме низина, изгорена на пепел. Нищо не е оцеляло. В ада ли сме попаднали?

Гавгамела — или тамошният хълм Тел Гомел — означава „камилска гърбица“. Нашите войници търсят някакъв смисъл в това. Късмет ли носи името? Или вещае гибел?

Питам Теламон от какво според него се страхуват хората.

— Ти знаеш — отвръща той.

Ала не знам.

— От успех.

Как е възможно?

— И трябва да се страхуват — продължава моят наставник. — Понеже с този триумф войската ни ще стъпи там, дето не е стъпвала никоя армия в цялата история. От това се боят мъжете, от неизвестността. И ти, Александре, ще бъдеш обявен за…