Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 119

Съображенията за окончателното ми решение обаче са стратегически. Маршрутът покрай Ефрат не подтиква врага към придвижване. Дарий просто ще чака при Вавилон, на бойно поле, което е приготвил за нашето заколение, осеял го е със своите гарванови крака, изравнил е пътищата, по които ще летят сърпоносните му колесници.

Поемам на изток вместо на юг. Настрани от Вавилон, към предпланините на Арменски Тавър. Конницата на Хефестион пропъжда съгледвачите на Мазей от тила ни. Нека Дарий ме изгуби от поглед. Нека се чуди къде е Александър.

Нашата колона следва Високия път, стар военен маршрут. В планината е по-прохладно, тревата още е зелена, а не изгоряла като в равнините. Ожънатото зърно е в неукрепени села, взимаме го с лекота. И пием сладка планинска вода. Дарий в състояние ли е да отреже тила ни? Има такава опасност. Но за да го направи, той трябва да отдели от главните си сили достатъчно войска, та да устои на цялата ни армия (понеже има вероятност тъкмо това да целя: да примамя такъв отряд на север и да го избия), а не може да поеме този риск, тъй като ще прекъсне връзката с базата си, която е на стотици километри.

Нека врага не го свърта във Вавилон от чудене къде съм се дянал. Нека се пържи в собствения си сос от питане отде ще се появя. Нека неговите амбициозни военачалници му вадят душата. Нека ръководи военни съвети, на които свръхревностни офицери настояват за дръзки ходове и агресивни действия. На война няма нищо по-трудно от чакането. Дарий не ще има търпение, не и след поражението и бягството при Иса. А и неговата наборна конница няма да му позволи такъв разкош. Той ще напусне Вавилон. Ще дойде на север да ме търси. Тъкмо това искам аз. Понеже с всеки километър, с който се отдалечава от базата си, може да се объркат все повече неща, може да се случат все повече нежелателни за него събития.

Аз пък няма да бързам. Ще възпирам фланговете и тила си. Ще дам на подкрепленията възможност да ме настигнат. Ще паса бойните си коне на зелени пасища и ще поя товарните си животни в планински потоци. Моите фуражири ще опоскват страната и войниците ми ще провеждат учения. Ако ще и да се бием чак през зимата. Аз имам да храня само петдесет хиляди, Дарий се мъчи с милион, че и отгоре.

Поне такъв е планът, додето на двайсет и първия ден не пристигат съгледвачи с вестта, че Дарий напуснал Вавилон. Прекосил Тигър, съобщават нашите ездачи, и бързал на север с цялата си войска, тъй че реката — на персийски „тигър“ означава „стрела“, заради бързината на неговото течение — да остане помежду ни като отбранителна линия. Когато се получават тези сведения, ние сме на близо двеста километра от най-близкия брод. Смъквам от походната колона всичко освен оръжията. Виж в дневниците темпа ни на придвижване. Четирийсет и три километра, четирийсет и девет, четирийсет и осем, петдесет и четири. Стигаме до брода за четири дни и го прекосяваме, додето Дарий още е сто и шейсет километра на юг. Никоя армия в историята не е изминавала толкова бързо такова разстояние.