Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 120

Ала бързането ни изцежда силите. Форсирането на Тигър едва не свършва с катастрофа, понеже водата стига до гърдите на мъжете и се движи със скоростта на препускащ кон. Строяваме четири конни редици през брода, по две нагоре и надолу, и ги подсигуряваме с въжета, а пехотата минава между тях. Горните кордони малко отслабват напора на реката, а долните образуват жива стена, улавяща отнесени мъже и оръжия. Преминаването на войската отнема четирийсет и осем мъчителни часа. Хората изнемогват и повече от всякога стават лесна плячка на слухове и страх.

Вражеска конница опожарява пътя пред нас. Земята е пепелище на километри, гъсти облаци скриват слънцето. Нощем пожари осейват хоризонта. Това е гледката от моя сън.

Изобилстват поличби и предзнаменования. Всеки гарван в небето, всяка змия в прахта е храна за суеверните измислици на мъжете. Само някой да извика насън и половината лагер изпада в истерия. Коза ражда козле с три рога — това вещаело смърт, заявяват пророците край готварския огън. Съгледвачи, търсещи вода, откриват извор, който, докоснат от слънцето, избухва в пламъци. Никой ли не е чувал за нефт? Това се превръща в постоянна задача за нашите гадатели: да измислят благоприятни тълкувания на чудати явления.

Заразили сме се със страх. Ирационален, необясним, нелечим. Удвоявам броя на предните съгледвачи и утроявам възнаграждението им. Обсадните машини ни настигат и с тях се заемаме да ускорим прехвърлянето. Нашият млад инженер Ангелид издига понтонен мост над Тигър и пренасяме тежкия багаж оттатък.

Къде е врагът?

Почват да се появяват дезертьори от неговия лагер. Довеждат ги съгледвачи, със завързани ръце и очи недоволни наемници с откраднати коне, измамени лавкаджии, жени, станали жертва на безчинство. Правилата изискват изолиране на бегълците, за да не плъзнат из лагера невероятни слухове. Никога не се получава. Приказките на всеки глупак се разпространяват като пожар. Противникът вече не бил един милион. Бил два милиона. Три. Един беглец разправя, че прекосил равнината при Опис след преминаването на Дариевата конница — шейсет и пет километра нататък над земята се вдигала пара от конски изпражнения. Един багдадчанин твърди, че неговият квартал имал заповед да даде хиляда говеда — Дариевите воини ги излапали на едно ядене, и това били само офицерите.

В поход нашите хора вървят на „котила“, отделения от по осем, та да могат да разглобят сарисите си и да ги вържат на един сноп, който двама души се редуват да носят на рамо. Котилата винаги се смеят или ругаят. Сега чувам мълчание. Мъжете крачат, без да се шегуват или мърморят, всеки понесъл пет и половина метровото си копие, често неразглобено, забил поглед в земята. В такива моменти ходът на събитията заплашва да излезе извън контрол. Човек се изкушава да престане да разсъждава и да се остави на инерцията. Това трябва да бъде предотвратено на всяка цена.