Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 123

Стигаме горе и ето го врага.

— В името на алабастровите топки на Херакъл! — извиква Клит.

Персийският фронт е дълъг над пет и половина километра. Дълбочината му е дваж по-голяма. Обозът се простира додето поглед стига. Прилича на град. Не, на десет града. Вражески разузнавателни части препускат обратно към центъра, дето несъмнено се е разположил Дарий, за да съобщят за нашата поява. Различни видове войска маневрират пред главните му сили. Равнината е изгладена като състезателна писта, означени са геометрични азимути.

Хефестион посочва.

— Онова там са трасетата, които Дариевите инженери са разчистили за неговите сърпоносни колесници. Виждаш ли ги? Три. Така като гледам, едното е широко петдесет коли, второто — сто, третото отляво — също петдесет.

Врагът даже е издигнал подвижни кули, отдето несъмнено ще ни обстрелват стрелци и катапулти, когато се приближим.

Клит Черния подсвирва.

— Тия копелета са докарали и последния си войник.

Качвам армията на хълмовете, които местните наричат Арук — „полумесец“. Лагеруваме в боен ред.

Хората ни за пръв път виждат врага. Броят на азиатското множество е потресаващ. Прекалено голям, за да предизвика страх. Човек може да реагира единствено с благоговение. Зяпаме персийските пълчища, даже аз, и не можем да повярваме на очите си.

23

Сърцето като материал

Питаш колко време отне съставянето на бойния план за Гавгамела.

Известен ми е откак станах на седем. Хиляди пъти се е разигравал пред очите ми. Виждал съм този план насън, представял съм си Дариевия строй. Цял живот съм водил тази битка във въображението си. Не остава нищо друго, освен да я преживея в плът — и в кръв.

Отделяме един ден да укрепим лагер и да докараме тежкия багаж. Дарий чака на мястото си. Когато отивам с три ескадрона да разузная бойното поле, той не ми пречи.

Спуска се нощ. Свиквам военен съвет. Този път го ръководя лично.

— Братя, вече видяхме вражеските диспозиции. Това е добре. Днес сме сигурни в три неща, които вчера не знаехме. Да ги разгледаме.

Нищо не успокоява хора, изправени пред огромна опасност, така, както трезвото излагане на фактите. Колкото по-ужасяваща е действителността, толкова по-открито трябва да се приема.

— Първо, персийският фронт е почти изцяло конница. Виждаме смъртоносните зони, които врагът е приготвил за своите сърпоносни колесници. Дарий явно възнамерява да ги използва при нашето настъпление. Това е различно от Иса и Граник, дето противникът само се отбраняваше. Тъй че, първо: врагът няма да седи неподвижно и да чака атаката ни, а ще ни нападне.

В съвета участват сто и седемнайсет души. Присъстват всички ротни командири. Нощем даже лете в пустинята захладнява. Въпреки това държа страничните платнища да са вдигнати чак догоре. Искам войската да вижда как работят нейните офицери. За броени минути около шатрата се скупчват хиляди, насядали и изправени, застанали толкова нагъсто, че човек усеща вонята на потта им и парата на техния дъх.