Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 118

И все пак, как се взимат решения? Рационално ли? Моят учител Аристотел можеше да класифицира света, но не беше способен да се ориентира и до селския мегдан. Човек трябва да се гмурне по-дълбоко от рационалността. Траките във Витиния не се доверяват на никое решение, ако не са го взели пияни. Те знаят нещо, което ни убягва. Лъвът никога не взима лошо решение. Разумът ли го води? Орелът „рационален“ ли е?

Рационалността е синоним на суеверието.

Проникни по-дълбоко, приятелю. Докосни даймона. Дали вярвам в знаци и поличби ли? Вярвам в Невидимото. Вярвам в Неявното, Бъдното. Великите командири не съобразяват своите действия с Каквото е, те осъществяват Каквото може да е.

22

Бърз като стрела

Потегляме на изток към Тигър.

Това е продиктувано от сериозни военни съображения, но всъщност взех решението заради един сън. Бог Страх ми се яви, преобразен като пантера. Звярът е толкова черен, че сякаш е направен от нощ. Проследявам го в мрака. В съня ми се струва важно да настигна пантерата и да науча какво има да ми казва. Нямам ни факла, ни оръжие, придвижвам се, обзет от ужас, че в тъмното ще се препъна в пантерата и тя ще ме разкъса. Събуждам се разтреперан.

В армията имаме двама египетски прорицатели, освен собствения ни гадател Аристандър. Разпитвам ги поотделно. И двамата египтяни казват, че пантерата била Дарий. И двамата ме успокояват, че тревогата ми се дължала на настоящия ни недостиг на разузнавателни сведения — нашите съгледвачи са изгубили връзка с персийската армия. Сънят просто показвал тази разбираема загриженост.

Аристандър не тълкува пантерата, а без колебание ме пита:

— В каква посока водеха следите на звяра?

Потегляме на изток.

Звярът не е Дарий. Звярът е Страх.

От Тапсак до Тигър са четиристотин седемдесет и шест километра. Защо оттам ли? Моите командири очакваха другия маршрут, на юг по долината на Ефрат. Той очевидно е по-лекият, само по Царския път, месец, месец и половина до Вавилон — същият, по който минал Кир Млади за битката с брат си Артаксеркс Втори при Кунакса. Ефрат тече край нас, има обилен фураж от напояваните ниви, провизии могат да се осигурят от земята, която вече сме превзели.

Само че Дарий иска да мина оттам. Защо инак ще прати Мазей да ме спре с толкова слаба войска?

Врагът цели да тръгна край Ефрат. Подмамва ме да го направя. Инженерите на Дарий несъмнено са подготвили места за битка в няколкото равнини, които са идеални за грамадната му армия. Снабдителната му база е там, във Вавилон, разполага с първокласни пътища, реката и каналите, по които да превозва хора и снаряжение.

Не мога да избера този маршрут. По Царския път преминаваме през най-горещата част от района — изкуствено напояван коридор между палещи пустини. Мрежата от канали осигурява естествено защитени позиции. Противникът може да наводни нивите, за да спре настъплението ни, или да заложи засади и да ни напада във фланг. Зърното вече е прибрано, останали са само стърнища. За да се доберем до реколтата, ще трябва да обсаждаме укрепени градове. Алкохол ли? Единственият ни алкохол ще е онзи, който си носим. Пък и жегата. Ще изгубим една пета от хората в тази пещ, да не споменавам за конете, а онези, които не бъдат покосени от слънцето, ще умрат от зловонната речна вода. От родината пристигат подкрепления от петнайсет хиляди души и ако поема на юг покрай Ефрат, те няма да стигнат навреме. Ако избера друг, по-бавен маршрут, има вероятност да успеят.