Читать «Александър. Добродетелите на войната» онлайн - страница 117

— И не се ли страхуваш, господарю?

— Щях — ако бях на мястото на Дарий и трябваше да изляза срещу нас.

Персите са пратили два конни отряда на север пред Дариевата армия, единия от три хиляди начело с братовчед му Сатропат, втория от шест хиляди начело с Мазей, наместника на Вавилония. Тяхната задача била да опустошат областта, в която напредваме, и да ни попречат да прекосим реката. Научаваме това от Хефестион, който лично е разговарял с Мазей, както се бях надявал.

Мазей бил интересна личност. Нещо като бандит. Персиец и поддръжник на династията, той от трийсет години управлявал провинции — първо само в Киликия, после като върховен сатрап на Финикия, Киликия и двете Сирии. Получил назначението си във Вавилония не от Дарий, а от неговия предшественик Артаксеркс Ох. Дарий искал да го свали от поста му според слуховете, обаче по време на службата си Мазей постепенно си спечелил благоволението на онзи особен вавилонски престъпен свят, наричан „ащара“ — Закона, и нямало как да бъде отстранен, без да рухне цялата икономика на областта.

Мазей бил най-богатият човек в империята, развъдникът му за коне наброявал осемстотин жребци и шестнайсет хиляди кобили. Говорело се, че има хиляда синове. Най-много се отличавал обаче със своята щедрост към народа. Най-големият светски празник през вавилонската година били Мазеидите, когато домакинът осигурявал храна за десетки хиляди и раздавал зърно в такива количества, че семействата живеели с полученото по цяла година. Мазей бил дебел. Жребците му били товарни, а не бойни коне. И обичал сам да се присмива на себе си. На ежегодния си празник излизал с хора, преоблечен като жена, и пеел толкова убедително, че никой не можел да го отличи от истинските хористки.

Когато се оттегля пред нашите сили, Мазей ни оставя да вземем няколко пленници. Те потвърждават, че армията на Дарий е от един милион и двеста хиляди. Хефестион прехвърля понтонен мост над последния недовършен участък и прекосяваме реката за пет дни. Оставям армията да отдъхне четири дни в равнината, додето докараме обсадните машини и тежкия багаж.

Трябва да се вземе решение по какъв маршрут да тръгнем към Вавилон. На юг покрай Ефрат ли да тръгнем, или да прекосим на изток до Тигър и там да завием надолу? Свиквам съвет.

Във всички изказвания господства огромният брой на врага. Във войската не се приказва за нищо друго и даже моите пълководци са уплашени и загрижени. Обаждат се стари вражди. Хората стават избухливи, другари се сопват един на друг.

Как трябва да командва военачалникът? В съгласие с подчинените си ли? Всъщност трябва да изслушва. Да претегля и преценява. И сетне да решава сам. До кръстопът ли си стигнал? Избери едната посока и недей поглежда назад. Нищо не е по-лошо от нерешителността. Сгреши, но го направи решително. Възможно ли е да задоволиш своите подчинени? Не ща и да чувам тази дума! Хората никога не са доволни от нищо. Походът винаги е прекалено дълъг, пътят винаги е прекалено тежък. Как трябва да се действа с тях? С трудности. Дай на хората нещо, което не може да се направи, не което може. И после се изложи на първата опасност. Спартанският командир Лисандър правел разлика между храброст и кураж. Ние трябва да притежаваме и двете. Дързостта да замислим удара и безстрашието да го нанесем.