Читать «Аз идвам» онлайн - страница 5

Цял месец се мих без сапун и обраснах целият, докато се сетя да помоля стареца за всичко необходимо. И получих ножчета „Жилет“ и сапун „Целувката на Мерилин“. Старецът би сътворил за мен и буца злато, само че как ще я мъкна. А и не ми трябва само една буца.

Измъчваха ме кошмарни сънища. И когато разбрах, че полудявам, отново отидох при стареца.

Той седеше до огъня, топлейки над въглените сухите си пергаментови ръце. Наоколо безшумно шеташе около осемнайсетгодишен младеж — бъдещият приемник на Татко, както разбрах в селото.

Седнах срещу него, запалих дълга плоска цигара (също подарък от Татко; видях такива веднъж, когато пласирах на един нефтен шейх някои дреболии от разкопки по Междуречието.) Димът се издигаше към върховете на дърветата на сини лепкави ленти. Той миришеше като скъп парфюм и предизвикваше у мен пристъп на злоба и сияйни видения: Париж, Хаваите, Рио… С мъка си възвърнах самообладанието и проведох дълга беседа.

Старецът ме вбесяваше с прямотата и откровеността си, с примитивното равнище на разказване. Не може да е така просто! И не е възможно на мен, чуждия човек, ей така да ми разкрият всичко! Разумът ми говореше, че старецът не лъже, но душата ми не вярваше на нито една негова дума. Идиот трябва да бъдеш, за да повярваш!

Ето какво ми разказа той. В племето винаги е имало Татко. Той е сътворявал всичко, което са искали хората. А те са искали малко: сол, понякога железни върхове за харпуни, простички украшения. Не много отдавна някой гостувал на съседно племе и там научил какво е захар. Сега искат и захар. Племето живее усамотено, само се снабдява с всичко необходимо и не изпитва нужда от нещо повече. Към Татко се обръщат само когато не могат да направят сами нещо или когато трябва да се направи много бързо. Ето миналата година селвата се запалила. Изгорели растенията, от които се правят въжета, мрежи. Тогава помолили Татко и той им дал.

Бях готов да ям пръст и да вия. Каква несправедливост — удивителен, фантастичен дар е попаднал при диваците, които не могат да се възползуват от него!

Предпазливо пристъпих към най-важното. И старецът отново започна да дрънка дивотии. Каза, че човек не може да се научи да прави това. Дарбата можеш да получиш от предишния Татко. И сам да станеш Татко. Тогава предишният умира. О, господи! Какво ме засягат предишните! Как се получава дарбата?! Старецът притисна дългия си пръст към пулсиращата жилка на врата си:

— Необходимо е тук да се среже и да се пие. Да се пие кръвта. Докато не умре предишният Татко. Заедно с кръвта му ще получиш умението.

И това е всичко? Че защо тогава си все още жив, стара муцуно? Погледнах бъдещия приемник, хилав и тъмнокож, задържах за миг мислите и дъха си. Какво чакаш, момче?

Старецът сви рамене, отгатнал неизказаната ми мисъл:

— За какво? Стар съм, скоро ще си отида. Когато стана съвсем слаб, ще го повикам.