Читать «Аз идвам» онлайн - страница 6

— И той после ще дава на племето ти сол, захар, океански миди и красиви мъниста?

И аз измъкнах верния си нож с изображение на вълк върху дръжката. Сам станах вълк! Ще изпия… ще изпия проклетата ти кръвчица, старче, ще я преглътна, без да ми се повдигне! И тогава светът ще научи за Кроткия Тим!

… Тежка струя потече върху дланта ми. И започнах да гълтам топлата солена течност, опивайки се от радост и безумие. Дръж се, човечество! Аз идвам!

Тялото на стареца почти безшумно се свлече в краката ми. В края на краищата сам си е виновен. Защо ми разказа всичко?!

Палето-приемчик избяга нанякъде, изчезна безследно. Повръщаше ми се, в ушите ми камбани биеха тревога. Край. И знам, че старецът няма да ми се присънва. Прав съм! Трижди съм прав! Сто хиляди пъти съм прав!

А сега ми е нужен вертолет. А, не… сега май ще ми трябва автомат. Тревожни гласове, наниз от светлини се носят откъм селото. Тичат! Озъртам се, търсейки скривалище.

Късно е! Ето ги — факли и лица… Лицата на онези, които до вчера се грижеха за мене, предвиждайки всяко мое желание. В очите им чета кратка безпощадна присъда.

Автомат! Мъничък, хубавичък десантен автомат и два резервни пълнителя!

Дланите ми се извиха, готови да поемат радостната тежест на оксидирания метал. Десният лакът до бедрото, левият крак леко напред.

Какво става?! Къде е?! Къде е този проклет автомат? Ръцете ми са празни…

Забравих! Сам за себе си не мога да направя нищо. Тази дарба е само за другите.

Къде ще намеря сега човек, който знае как изглежда автоматът и по-важното — който ще пожелае да ми поиска тази най-ненужна за него и най-необходима за мене вещ?!

Информация за текста

Людмила Петрівна Козинець

Я иду!, 1985

Сканиране, разпознаване и корекция: gogo_mir, 2010

Разказът е публикуван във вестник „Орбита“, броеве 31 и 32 от 1988 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17274]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00

1

Вакеро — жаргонно название на човек, занимаващ се с разкопки и грабежи на стари гробници.