Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 76

Криминалният комисар поклати глава.

— Млади човече — рече той, — добре лъжете, но не забравяйте едно нещо. Ева-Лота Лизандер твърди със сигурност, че вие сте мъжът, когото е срещнала край имението няколко минути след като е бил застрелян Грен.

Младият мъж се засмя снизходително.

— Изключително странно — рече той, — изключително странно, че при това обстоятелство тя разговаряше с мен сякаш сме стари приятели и ми разказа за тази карта и тези приятели и какво ли не още. На нея явно й е приятно в компанията на убийци.

Комисарят помълча известно време, после рече:

— Вашата хазяйка ни съобщи, че до неотдавна сте носили мустаци и сте ги обръснали точно един ден след убийството, за да бъдем съвсем точни. Как се получава така?

Младият мъж се втренчи в гладко обръснатото лице на комисаря.

— Нима господин комисарят никога не е правил опит да си пусне мустаци. Човек опитва, а като не му хареса, ги обръсва. Аз обръснах моите, когато ми дотегна. И нямам нищо общо с това, че един беден старец е бил застрелян предния ден.

— Ах, може би трябва да ви кажа — продължи комисарят, — че вчера направихме обиск у дома ви. Най-отзад в гардероба ви висеше зелен габардинен панталон, а вие вероятно знаете, че полицията от четиринадесет дни издирва „мъжа със зеления габардинен панталон“?

Бледият млад човек срещу него стана малко по-блед, но отвърна все тъй арогантно:

— Готов съм да ви посоча най-малко пет човека от моите познати, които имат зелен габардинен панталон. Освен това не съм чувал да има забрана за притежаване на зелени габардинени панталони.

Комисарят поклати глава още веднъж.

— Млади човече — въздъхна той, — как издържате това!

Но младият човек издържа. Той издържа да лъже толкова дълго, че комисарят почти загуби търпението, с което беше известен в националната полиция. Големият Клас беше издялан от здраво дърво. Да, забележително съвпадение беше, че той наистина се казваше Клас. Ева-Лота го беше кръстила съвсем вярно.

Драматичните събития в имението отново предизвикаха срив във Войната на розите. Страхът отново обзе майките. Децата отново получиха строги указания да си стоят вкъщи. Пък и самите те бяха толкова изплашени от случилото се, че не изпитваха особено желание за приключения.

Седнали в градината на пекаря, Червените и Белите рози си припомняха отново и отново ужасните минути в прерията. А Кале отново и отново получаваше хвалби за хладнокръвието си, защото в миг на изключително присъствие на духа той беше измислил историята с „естествените потребности“! Той знаеше, че червените са наоколо, беше ги видял да се крият из храстите. Затова изтича при тях колкото се може по-бързо и им даде кратката недвусмислена заповед:

— Убиецът е в имението! Бързо в града да викате полиция! А един от вас да тича при колата на завоя и да й спука гумите!