Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 78

Междувременно Сикстен беше приготвил друга карта с ново „Копайте тук!“. И една хубава вечер той я предаде на рицарите на Бялата роза, събрани в градината на пекаря в пълен състав.

— Копайте тук — каза Андерс, когато Сикстен му пъхна картата в ръката. — Хубаво си го написал. Но какво ще каже баща ти, когато започнем да прекопаваме поляната му?

— Кой е казал, че е на поляната? Придържайте се към картата и аз ви гарантирам, че баща ми няма да създаде проблеми. Ние с Бенка и Йонте отиваме да се къпем на реката.

Белите потеглиха към градината на пощенския директор. Те измериха разстоянията и ги сравниха с картата и в края на краищата стигнаха до заключението, че касетата би трябвало да е заровена в една стара, почти напълно обрасла ягодова леха. Те се хвърлиха да копаят с ентусиазма на търсачи на съкровища, като надаваха викове при всеки камък, на който се натъкваха, зарадвани, че това е самата касета. Но всеки път оставаха разочаровани и продължаваха да копаят и пот течеше от тях. Когато накрая бяха прекопали почти цялата ягодова леха, Кале внезапно се обади:

— Ето я най-сетне.

Той зарови пръсти в пръстта и извади прашната касета, заровена по най-коварен начин съвсем отзад в ъгъла на двора.

Андерс и Ева-Лота хвърлиха лопатите си встрани и дотичаха при него. Ева-Лота внимателно почисти с носната си кърпа безценната реликва, а Андерс подаде ключа, който носеше на шията си. Но касетата беше толкова обезпокоително лека. Беше ли възможно червените да са използвали шперц и просто да са откраднали някои от скъпоценностите? Те отвориха бързо касетата.

Действително, вътре нямаше никакви тайни документи и скъпоценности. Само една бележка, надписана с достойния за отвращение почерк на Сикстен. Бележката съдържаше следния призив:

Продължавайте да копаете на същото място! Копайте здраво, тъй както започнахте. Достатъчно е да копаете само още няколко хиляди мили и ще излезете в Нова Зеландия. Там вече можете да спрете!

Белите нададоха вик на огорчение. А зад ъгъла се чу доволният смях на Сикстен, Бенка и Йонте.

— Вие, дрипи такива, къде сте прибрали документите ни? — изкрещя Андерс.

Сикстен се удари по коленете и се насмя хубавичко, преди да им отговори.

— Ах, вие, къртици такива! Да не мислите, че са ни притрябвали мърлявите ви документи? Те се въргалят сред останалите вехтории в чекмеджето на вашия скрин. Но вие не само не чувате, а и не виждате.

— Не, те само копаят и копаят, и копаят — присъедини се към него Йонте.

— О, страшни копачи сте — похвали ги Сикстен. — Баща ми ще е много доволен и няма вече да ми мърмори заради ягодовата леха. В тази горещина нямах настроение да копая.

— Е, да, сигурно са ти останали мехури по ръцете откак копа заради Великия Мумрих — измърмори Кале.

— Това ще ви излезе скъпо, господа — заяви Андерс.

— Можете да разчитате на обещанието ни — добави Ева-Лота.