Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 75

Завъртя ключа и запали мотора. Сбогом на всички, които искаха да го спрат! Сбогом завинаги! Но колата, скъпата му малка кола, която иначе се движеше толкова бързо и леко, сега се откъсна мъчително от мястото си, подскочи и спря. Той изсъска някакво проклятие и заплака от гняв. Наведе се през прозореца и видя съвсем ясно, че и четирите гуми бяха спукани!

Преследвачите му се приближаваха все повече. Неудържимо, но предпазливо. Те очевидно знаеха, че е въоръжен и търсеха прикритие зад храсти и камъни, тичайки на зигзаг. Но идваха все по-близо. Той изскочи от колата. Можеше да стреля, но не го направи. Все едно, щяха да го хванат, вече знаеше това. Зад гърба му имаше вир, обрасъл в храсти, който въпреки сухото лято беше пълен със застояла вода. Той познаваше добре местността, толкова пъти беше идвал тук. Затича се към вира. Хвърли в тинестите му дълбини револвера, така нямаше да намерят оръжието на убийството и да го използват като доказателство срещу него.

После се върна на пътя като направи голям завой. Спря там и зачака. Сега беше готов. Сега можеха да го арестуват.

Шестнадесета глава

Криминалният комисар се наведе напред на стола си и впери поглед в бледия млад мъж, заради когото се наложи да се върне спешно в градчето.

— Няма ли да е по-добре да признаете? — попита той меко. — Ние знаем, че сте застреляли Грен. Знаем, че сте изпратили оня шоколад на Ева-Лота Лизандер. Няма ли да е по-добре да прекратим тези дълги разпити и да ми разкажете всичко?

Ала младият мъж отговори отново с много арогантен тон, че няма нищо общо с убийството на Грен, когото изобщо не познава, нито пък е изпращал шоколад на някаква Ева-Лота Лизандер.

И комисарят отново попита защо тогава, за бога, след като има толкова чиста съвест, е тръгнал да бяга, когато полицията се е появила край имението.

Младият мъж започна да обяснява всичко отново, без да крие раздразнението си. Той побягнал, защото децата крещели с пълно гърло, сякаш им е направил нещо. Те очевидно нищо не са разбрали от играта, която е играл на шега с тях. Да, разбира се, че е било глупаво от негова страна да побегне, но господин комисарят сам знае колко е неприятно да бъдеш обвинен, че си причинил нещо на деца. Освен това нали скоро след това е спрял и е изчакал полицията. Може би при играта с децата се е държал малко глупаво, той не отрича това. Малкото момиче му разказало за някакъв лист хартия, карта, която били намерили и той си направил шега, искал да ги изплаши малко. Престорил се, че е враг, който иска тази карта, за да открие заровените съкровища. Да, господин комисарят сам е видял картата и би трябвало да знае, че това е самата истина. Вярно е, както казваха децата, че е насочил револвера срещу тях, но той все пак не беше зареден, любезни господин комисар!

„А къде е все пак револверът“, поиска да узнае комисарят.

Ами да, той също би искал да знае това, понеже револверът бил добър, наследство от баща му. Но едно от децата го изхвърлило от прозореца — наистина човек можеше да си умре от смях, че бяха приели играта толкова сериозно — след това не е виждал оръжието. Някое от другите проклети деца вероятно го е взело, същото дете, което е проболо гумите му.