Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 5

Те си купиха по един сладолед и продължиха по улицата.

Откъм моста над реката се зададе с бавна крачка старши полицаят Бьорк. Копчетата на униформата му проблясваха на слънчевата светлина.

— Привет, чичо Бьорк! — провикна се Ева-Лота.

— Здравейте, деца — отвърна полицаят. — О, господин детектив! — прибави той и потупа приятелски Кале по тила. — Някакви произшествия днес?

Кале съвсем се вкисна. Нали миналото лято и чичо Бьорк беше се убедил в майсторските умения на Кале в преследването на убийци, на всичкото отгоре се възползва от тях. Точно той не биваше да си прави глупави шеги.

— Не, никакви произшествия — отвърна Андерс вместо Кале. — Всички крадци и убийци получиха заповед да отложат пъклените си дела до утре. Днес Кале няма време за тях.

— Ами да, днес смятаме да отрежем ушите на Червените рози — заяви Ева-Лота и се усмихна приветливо на полицая Бьорк. Тя всъщност си го харесваше.

— Знаеш ли, Ева-Лота, понякога ми се струва, че би трябвало да заприличаш малко повече на момиче — рече полицаят Бьорк и се взря загрижено в тънката, загоряла от слънцето амазонка, която, стъпила на бордюра на тротоара, се опитваше да вдигне от земята една цигарена угарка със сгънатия палец на крака си. Тя успя и със силен замах запрати фаса в реката.

— На момиче ли? Добре, от понеделник — обеща Ева-Лота и на лицето й изгря лъчиста усмивка. — Е, чичо Бьорк, сега обаче трябва да потегляме!

Полицаят Бьорк поклати глава и продължи по пътя си.

Всеки, който искаше да премине по моста, се озоваваше пред неустоимо изкушение. Естествено, той можеше да премине по общоприетия начин. Но мостът имаше парапети, съвсем тесни парапети. А когато преминаваш над реката, балансирайки по тези парапети, в стомаха се появява такъв приятел гъдел. Ами ако паднеш долу! Наистина, въпреки всевъзможните опити, това още не беше се удало на никого, но знае ли човек какво му е приготвила съдбата точно този път. И макар че отрязването на ушите на Червените рози беше належаща задача, Кале, Андерс, и Ева-Лота решиха единодушно, че все пак има малко време за едно акробатическо упражнение. Наистина, това беше забранено, но полицаят Бьорк вече беше изчезнал, пък и наоколо нямаше жива душа.