Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 66

О, да, до края на лятната ваканция оставаше само още една нищо и никаква седмица. Всички рицари на Бялата и Червената роза бяха единодушни, че малкото оставащо време трябва да се употреби за нещо по-добро от това да умуват за минали неща, които не могат да се променят.

Бепо оздравя напълно. А Сикстен, който бдеше неотлъчно до него, отново беше обзет от предишната си предприемчивост. Той отново свика под знамената своите войски. Те се събраха в гаража му и отново взеха да кроят планове. Беше ударил часът на възмездието. Време беше да се отмъсти за Великия Мумрих в глобуса и за всички други злини. Обаче това, че Андерс едва не отрови Бепо, не се броеше. Сикстен му беше простил от все сърце, пък и Андерс се грижеше по трогателен начин за Бепо, докато траеше болестта му.

Войните между Червените и Белите рози избухнаха дълго преди ерата на Великия Мумрих. И макар че Великия Мумрих с всичките магични свойства, които му се приписваха, беше ненадмината ябълка на раздора, съществуваха и други скъпоценности, които можеха да бъдат заграбени от противника. Така например белите имаха една стоманена касета, пълна с тайни документи. Според Андерс тази касета можеше да се съхранява в скрина на тавана на пекарната, без да е застрашена от някаква особена опасност. Сега обаче, когато Великия Мумрих беше на служебно пътуване, на Сикстен му хрумна, че касетата на Белите рози е изключителна скъпоценност, която трябва да бъде отнета, пък ако ще Червените рози да се бият до последния мъж. Това героично решение бе скрепено със свещена клетва, след което една вечер Сикстен съвсем спокойно отиде до главната квартира на Белите рози и взе касетата от тавана на пекарната. Обаче очакваните викове на ужас и отчаяние от страна на белите не огласиха смълчания градец, по простата причина, че те изобщо не забелязаха изчезването на касетата. Накрая Сикстен загуби търпение и изпрати Бенка при белите с едно послание, което да им отвори очите.

Посланието гласеше следното:

Къде ли е тайната касета на Белите рози?

Но, да, къде всъщност са тайните документи?

Там, където свършва прерията, там има една къща, а в къщата една стая. А в стаята един ъгъл. И в този ъгъл лежи лист хартия. А на хартията карта. А на картата… да, точно така!

О, вие бели въшки, търсете в тази къща!

— Никога повече през целия си живот няма да стъпя там — заяви отначало Ева-Лота.

След като размисли по-сериозно, тя обаче си каза, че не би могла все пак цял живот да стои далеч от прерията, великата бойна арена. Пролет или есен, лете или зиме, прерията упражняваше тайнствената си притегателна сила върху тях, тя беше пълна с неизчерпаеми възможности за приключения. Да се откаже от игрите в прерията, бе равносилно на това да се оттегли в манастир.

— Идвам с вас — заяви момичето след кратка вътрешна борба. — По-добре веднага, отколкото след като се превърне във фикс идея.