Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 61

Шивачът Андерсон има един пропаднал син, и този тип има черни панталони, спокойно можете да го затворите.

— Щом някой твърди, че трябва да затворим този тип само защото има черни панталони, то нищо чудно, че всички зелени габардинени панталони изчезнаха от града като с магическа пръчка — рече комисарят и се засмя.

Много пъти направиха очна ставка на Ева-Лота с разни хора, за които комисарят имаше някакви подозрения. Нареждаха мъжете в редица, заедно с неколцина други с приблизително същото облекло, а след това питаха Ева-Лота дали някой от тях е мъжът, когото е срещнала в прерията.

— Не, нито един — гласеше всеки път отговорът.

Показаха й и огромно количество снимки, но и сред тях тя не разпозна никого.

— Те всички изглеждат толкова добре — каза замислено тя, разглеждайки изпитателно снимките на всякакви крадци и криминални злодеи.

Всеки човек горе в Роудиберг беше разпитан за наблюденията си за частния живот на Грен. Полицията прояви специален интерес към извънредни събития в онази понеделнишка вечер преди убийството, когато мъжът с габардинения панталон несъмнено беше посетил Грен. Те всички бяха забелязали нещо изключително необичайно точно в онази вечер. Бяха чули невъобразим шум, сякаш поне десетина убийци са се изклали взаимно. Това, естествено, звучеше много интересно. Но комисарят скоро установи, че шумът е бил от Войната на розите. Мнозина, сред тях и Кале Бломквист заявиха обаче, че са чули шум от кола в един определен час. Беше установено, че колата на доктор Фросберг, с която той беше посетил същата вечер болния Фредрик с крака, няма нищо общо с тази кола.

Полицаят Бьорк укори Кале на шега, че е можел да се позаинтересува малко повече от тази кола.

— Ти като велик детектив — рече той, — можеше поне да си запишеш номера на колата! Ти всъщност какво правеше в този момент?

— По петите ме преследваха три подивели Червени рози — отвърна засрамено Кале в своя защита.

Беше хвърлен огромен труд да се установи връзка с клиентите на Грен. Издирени бяха повечето лица, чиито имена фигурираха в полиците, открити в дома му. Стана ясно, че се касае за хора от различни краища на страната.

— Значи човек с автомобил — обобщи криминалният комисар и се отърси като разгневен териер. — Че той спокойно може да живее поне на сто мили оттук. Може да е паркирал колата близо до имението, да е отишъл пеша до мястото на срещата, а после да е бил на километри оттук, още преди ние да научим, че нещо се е случило.

— Да, не би могъл да избере по-добро място за среща от това край имението — кимна полицаят Бьорк. — Пътищата там са съвсем пусти. Наоколо не живее никой, който би могъл да види него и колата му.

— Което несъмнено означава, че е познавал околността, нали така? — обади се комисарят.

— Може би — отвърна полицаят Бьорк. — Може, естествено, да е чиста случайност, че се е случило така.

Непосредствено след убийството бяха огледали всички пътища около имението за следи от автомобилни гуми. Нямаше обаче нищо. Проливният дъжд беше направил безценна услуга на престъпника.