Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 63

Андерс поклати глава.

— Не, дадох всичко на Бепо! Аз облизах само това, което беше залепнало по пръстите ми.

— Да, а джобът на панталона ти? Дали там не е останало нещо?

— Мама вчера изпра този панталон! — обясни унило Андерс.

— Жалко — кимна комисарят. Той помълча известно време. После погледна настоятелно Андерс. — Има още нещо, което бих искал да знам. Казваш, че си имал работа в кухнята на пощенския директор поминалата нощ. Покатерил си се през прозореца, докато всички са спели. Бих ли могъл да науча малко по-подробно каква работа имаше там?

— Ами… всъщност… — проточи Андерс, измъчван от видими колебания.

— Е, какво всъщност — подкани го комисарят.

— Значи, това беше заради Великия Мумрих…

— Не, не, само не ми казвай, че той отново има нещо общо с тази история — помоли жално комисарят. — На този Велик Мумрих наистина му се събра много. Всеки път, когато се случи нещо, той също се появява на местопроизшествието.

— Исках само да го скрия в глобуса на Сикстен — оправда се Андерс.

Кале го прекъсна с изсвирване.

— Великия Мумрих! — извика той, осенен от поредната си гениална идея. — Сигурно по него има шоколад! Нали Андерс го е измъкнал от залепналия по панталона му шоколад!

По лицето на комисаря се разля широка усмивка.

— Мисля, че е крайно време господин Великия Мумрих да се постави в служба на полицията — заяви той.

И така Великия Мумрих отново получи полицейски ескорт. Полицаят Бьорк тръгна спешно към вилата на пощенския директор, а по петите го следваха Кале и Андерс.

— Великия Мумрих ще се разглези, ако продължаваме така — рече замислено Кале. — Следващия път, когато решим да го преместваме, ще иска да го съпровожда конна полиция.

Въпреки зловещия повод за преместването на Великия Мумрих и въпреки дълбокия смут, който предизвика този факт в младите духове, те не можеха да не видят малкото предимство за Бялата роза в това начинание.

С разкритието, че Андерс е бил този, който без да знае, е отровил Бепо, трябваше да бъде разрита и тайната за Великия Мумрих в глобуса на червените. Сега белите трябваше да разкажат всичко на Сикстен, а това означаваше, че той веднага ще сложи ръка на светинята. Но ето че на тяхна страна беше полицейската власт и вземаше под закрилата си Великия Мумрих. Колкото и потискащ да изглеждаше допреди малко случаят с Бепо, Андерс и Кале все пак не можеха да не признаят, че отново се бе намесило едно великолепно стечение на обстоятелствата.

— Впрочем Великия Мумрих спаси живота на Ева-Лота — каза дълбокомислено Кале. — Ако ти, Андерс, не го беше сложил в глобуса, Бепо никога нямаше да изяде шоколада. А ако Бепо не беше изял шоколада, щеше да се случи най-вероятно нещо още по-лошо. А не е сигурно, че всички понасят толкова добре арсеника, както Бепо.

Бьорк и Андерс бяха напълно съгласни с него.

— Великия Мумрих е твърде забележителна личност — изпъшка Бьорк и отвори градинската врата на пощенския директор.

Бепо лежеше в една кошница на верандата, все така слаб, но несъмнено жив. Сикстен седеше до него и го гледаше, изпълнен с любов и обожание. Нали беше получил кучето, когато то беше съвсем малко и искаше да си го има още много години.