Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 60

— Какво ти става? — попита Андерс. — Защо трябва да будиш хората по никое време?

— Стига си дрънкал, идвай бързо долу — нареди Кале.

Когато Андерс най-сетне пристигна, той го погледна строго в очите:

— Ти яде ли от шоколада, преди да го дадеш на Бепо?

Андерс се втренчи изумен в приятеля си.

— И само за това ти идваш тук с гръм и трясък в шест и половина сутринта?

— Да, защото той е бил отровен. С арсеник — отвърна съвсем спокойно Кале.

Лицето на Андерс се издължи и пребледня.

— Не си спомням — измърмори той. — О, всъщност си облизах пръстите. Бях пъхнал Великия Мумрих в същия джоб… Сигурен ли си?

— Да — заяви Кале сурово. — А сега ще отидем в полицията.

Той разказа набързо за опита, който беше направил и за ужасната тайна, която бе разкрил. Те си помислиха за Ева-Лота и им стана така страшно, както никога преди в целия им живот. Ева-Лота не биваше да узнае за това. Поне на първо време — в това те бяха единодушни — тя трябваше да бъде държана настрана от тази работа.

Андерс се сети за Бепо.

— Значи аз съм го отровил — рече той отчаян. — Ако Бепо умре, никога вече няма да мога да погледна Сикстен в очите.

— Бепо няма да умре, нали знаеш какво каза ветеринарният лекар — успокои го Кале. — Толкова промивки му направиха и го натъпкаха с лекарства. Освен това е по-добре, че Бепо е изял шоколада, а не ти или пък Ева-Лота.

— Или пък ти — добави Андерс и двамата се разтрепериха.

— Едно поне е ясно — рече Андерс, когато тръгнаха към полицейския участък.

— И какво е то? — попита Кале.

— Крайно време е да поемеш случая, Кале. Без теб те просто няма да се справят. През цялото време твърдя това.

Четиринадесета глава

— Това убийство трябва да бъде разкрито — процеди криминалният комисар и отпусна тежко ръката си на масата.

Вече цели четиринадесет дни той се занимаваше с този изключително заплетен случай. Сега се налагаше да напусне града. Националната полиция работеше из цялата страна, на други места го чакаха други, също толкова заплетени престъпления. Той все пак оставяше трима от своите хора тук и в момента тъкмо правеше утринна оперативка в полицейския участък, заедно с тях и местната полиция.

— Но доколкото виждам — продължи той, — единственият конкретен резултат от тези четиринадесет работни дни е само, че никой вече не смее да обуе тъмнозелени габардинени панталони.

Той поклати недоволно глава. Бяха работили и то здравата. Бяха следвали всяка възможна следа. Решението на загадката обаче оставаше все тъй неясно както през първия ден. Убиецът беше се появил от нищото и после отново беше изчезнал там. Никой не го беше видял, само едно дете — Ева-Лота Лизандер.

Бяха направили всичко, което им беше по силите, за да успеят. Бяха проверили множество сигнали за хора, които имаха обичай да носят тъмнозелени габардинени панталони. Някои посочваха за всеки случай и всички мъже със сини, сиви и кафяви габардинени панталони, които познаваха. А предния ден комисарят беше получил анонимно писмо, в което пишеше: