Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 59

Бедните му родители, ако присъстваха, щяха да потвърдят, че голяма част от дългия живот на маестрото детектив действително бе посветена на химически опити. Но те вероятно щяха да се изразят малко по-различно. Може би според тях по-близо до истината щеше да бъде да се каже, че той безброй пъти беше опитвал да вдигне във въздуха себе си и къщата, за да задоволи изследователската си страст, която невинаги бе придружена от точни знания.

Но въображаемият слушател не притежаваше в ни най-малка степен скептицизма, присъщ на родителите. Той наблюдаваше с интерес как великият детектив взе разни уреди от една етажерка: спиртна лампа, различни стъклени епруветки и тенекиени кутии.

— Но как се прави пробата, за която споменахте преди малко, господин Бломквист? — попита той, жаден за знания.

Великият детектив беше идеалният учител.

— Първо ни е необходим водороден апарат — рече Кале с поучителен тон. — Ето го тук апаратът. Това е просто една консервена кутия. В тази кутия, която съдържа сярна киселина, ще сложа няколко парченца цинк. При това се получава водород, разбирате ли? Ако добавим арсен под каквато и да било форма, се получава газ, наречен арсеноводород. Полученият газ отвеждаме по тази стъклена тръба, така че да достигне до една тръба с калциев хлорид, който не съдържа вода, където го изсушаваме. Оттам го отвеждаме към по-тясната тръба. С помощта на спиртната лампа загряваме газа точно в това стеснение. И там, разбирате ли, газът се разпада на арсеник и течност, а арсенът се отлага по стените на стъклената тръба под формата на сиво-чер блестящ пласт. Това е тъй нареченото арсеново огледало. Предполагам, че вече сте чували за него, млади ми приятелю?

Младият му приятел съвсем не бе чувал за арсеново огледало, но проследи с напрегнато внимание всички приготовления на великия детектив.

— И така, спомнете си — заяви маестрото детектив, когато най-сетне запали спиртната лампа, — че аз в никакъв случай не твърдя, че шоколадът действително съдържа арсеник. Само правя рутинна проверка и се надявам дълбоко, че подозрението ми е рожба на преуморено въображение.

После за известно време в слънчевата стая настана тишина. Маестрото детектив беше толкова зает, че просто забрави младия си приятел.

Той загря стъклената тръба. Настърга част от шоколада на прах и го изсипа във водородния апарат през фуния. После зачака, затаил дъх.

Велики боже! Ето го! Арсеновото огледало! Ужасното доказателство за това, че беше прав. Той се втренчи в стъклената тръба, сякаш не можеше да повярва на очите си. Дълбоко в себе си през цялото време той се съмняваше. Сега обаче не бе възможно никакво съмнение. Това беше ужасно. Той изгаси разтреперан спиртната лампа. Измисленият му слушател беше изчезнал. Той изчезна в същия миг, в който заслужилият маестро детектив се превърна в един уплашен до смърт Кале.

След известно време Андерс се събуди от сигнала на Белите рози, който някой изсвири под прозореца му. Той подаде сънената си физиономия между мушкатото и каучуковото дърво, за да види кой му досажда в този ранен час. Навън, пред работилницата на обущаря беше застанал Кале и махаше с ръка.