Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 58

„Сигурно освен мен има и други хора, които четат вестници и следят криминалната хроника, мислеше си той. Сещам се поне за един такъв. Един със зелен габардинен костюм. Който се страхува. Той също може да е прочел статията за Ева-Лота, а там пишеше колко много шоколад и бонбони получава тя по пощата. Същата статия, в която бе написано услужливо, че Ева-Лота Лизандер вероятно ще бъде оръдието за залавяне на престъпника или нещо подобно. О, велики Небукаднезар, ами ако беше истина?“

Кале скочи от леглото. Другата половина на шоколада! Та нали той беше взел другата половина на шоколада! Съвсем беше забравил за това. Къде ли беше сега? Разбира се, че беше още в джоба на панталона му. Синия панталон, с който беше вчера… Не беше го обличал оттогава. Какъв късмет, боже, какъв приказен късмет… разбира се, ако подозренията му се окажеха правилни.

Какво ли не си измисля човек, докато лежи буден в утринния здрач. Тогава и най-невероятните неща изглеждат напълно реални. Когато стана от леглото и както си беше по пижама отиде до дрешника, осветен вече от първите лъчи на зората, Кале отново реши, че просто се е побъркал. Всичко това, разбира се, беше само развинтеното му въображение — както винаги.

— И все пак — каза си той, — нищо не пречи да направя една дребна рутинна проверка.

Въображаемият му слушател, който отдавна не беше се появявал, сякаш чакаше точно тази парола. Той дотърча бързо, за да види с какво е зает великият детектив.

— Как възнамерявате да постъпите, господин Бломквист? — попита той почтително.

— Както вече казах — малка рутинна проверка.

Внезапно Кале отново се беше превърнал във великия детектив, и това не можеше да се промени. Дълго време той предпочиташе да не мисли повече за това, нямаше и желание да бъде детектив. Но точно сега самият той така силно се съмняваше в правилността на подозрението си, че безпомощно отстъпи на изкушението отново да заиграе старата игра. Той извади половината блокче шоколад от джоба на панталона си и я показа на въображаемия си слушател.

— Имам известни основания да подозирам, че съдържа висока концентрация на арсеник. — Въображаемият му слушател се сгърчи от ужас. — Както знаете, такива неща се случват — продължи безмилостно великият детектив. — А има и нещо, което се нарича убийство по подражание. Съвсем не е необичайно един престъпник да заимства от вече извършени престъпления.

— Но как да се разбере дали вътре наистина има арсеник? — попита въображаемият слушател и погледна безпомощно шоколада, сякаш търсеше съвет.

— Прави се малка проверка — рече спокойно маестрото детектив. — Обичайната проба за арсеник. И точно нея възнамерявам да предприема сега.

Въображаемият му слушател се огледа в стаята с възхищение.

— Вие имате първокласна лаборатория, господин Бломквист — рече той. — Вие сте отличен химик както се вижда!

— Е… чак отличен… просто съм посветил голяма част от дългия си живот на химични изследвания — потвърди великият детектив. — Химията и криминалистиката трябва да вървят ръка за ръка. Разбирате ли, млади ми приятелю?