Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 75
Паулу Коелю
Не, не е каквото си мисли. Ролята е нейна! И партито на Кап д’Антиб, партито на
— Как ти се струва?
— По-добре да я чуем какво ще ни каже.
Гибсън кимва утвърдително и прави жест с ръка, който сякаш казва „Разкажи ни нещо за себе си“. Габриела започва с курса по актьорско майсторство и рекламите, в които е участвала. Забелязва, че двамата не й обръщат внимание, сигурно хиляди пъти са слушали подобни истории. Въпреки това не спира, говори все по-бързо, мисли, че няма какво повече да добави, шансът на живота й зависи от вярната дума, която не успява да намери. Диша дълбоко, опитва се да се държи, сякаш всичко е наред, иска да е оригинална, шегува се по малко, но не успява да се измъкне от сценария, подготвен от нейната агентка за подобни моменти.
След две минути Гибсън я прекъсва.
— Чудесно, но ние сме запознати с всичко това от биографията. Защо не ни разкажете нещо повече за себе си?
Някаква вътрешна преграда внезапно се разбива на парчета. Вместо да изпадне в паника, нейният глас сега става по-спокоен и по-уверен.
— Аз съм просто още една от милионите жени по света, които винаги са мечтали да се намират на тази яхта, да гледат морето, да говорят за възможността да работят с поне един от вас. Вие двамата го знаете. Съмнявам се, че има какво да добавя, за да променя нещо. Дали съм омъжена? Не, не съм. Като всяка неомъжена жена имам приятел, който е влюбен в мен и сега ме чака в Чикаго и се моли да не излезе нищо от това начинание.
Двамата се смеят. Тя се отпуска малко.
— Искам да се боря, доколкото мога, въпреки че осъзнавам, че съм на края на възможностите си, тъй като възрастта ми вече започва да става проблем за стандартите в киното. Зная, че има още много хора с моя талант или дори с още по-голям. Бях избрана, не знам точно защо, но реших да приема каквото и да било. Може би това е моят последен шанс и може би фактът, че го казвам сега, намалява стойността ми. Но нямам избор. През целия си живот съм мечтала за момент като този — да участвам в кастинг, да бъда избрана и да имам възможността да работя с истински професионалисти. Е, случи се. Ако си остана само с тази среща, ако се върна вкъщи с празни ръце, поне ще знам, че съм стигнала дотук заради нещото, което смятам, че притежавам — имам една цел и съм упорита. Аз съм си най-добрата приятелка и най-големият враг. Преди да дойда тук, мислех, че не ми се полага нищо, че не съм в състояние да отговоря на очакванията и че вероятно са сбъркали, когато са избирали кандидатката. Ала същевременно друга част от сърцето ми казваше, че това е отплатата, задето не съм се отказала, а съм направила избор и съм стигнала до края в битката си — отклони поглед от двамата. Внезапно изпита огромно желание да заплаче, но се овладя, защото това можеше да бъде сметнато за емоционален шантаж.
Приятният глас на Знаменитостта наруши мълчанието.
— Както във всяка индустрия, и тук има почтени хора, които ценят професионализма. Затова съм стигнал дотук, където се намирам днес, както и нашият режисьор. Вече съм бил в положението, в което се намирате сега. Ние знаем какво чувствате.
