Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 74

Паулу Коелю

Не й е достатъчно да се съсредоточи върху казаното от големите учители, трябва да помоли за помощ и небесата. Започва да се моли, както прави винаги когато е тъжна. Чувства, че трябва да обещае нещо, и решава след Кан да отиде на поклонение във Ватикана, ако получи ролята.

Ако филмът наистина се реализира.

„Ако има световен успех.“

Не, достатъчно е да участва във филм с Гибсън, тъй като така ще привлече вниманието на други режисьори и продуценти. Ако това се случи, ще направи обещаното поклонение.

Стига на указаното място, гледа морето, отново проверява полученото от агентката съобщение — щом тя вече знае, значи уговорката е наистина сериозна. Но какво означава да приеме всичко? Да спи с режисьора ли? Или с изпълнителя на главната роля?

Никога преди не е правила такова нещо, но сега е готова на всичко. Та в края на краищата кой не мечтае да спи с филмова звезда?

Отново се взира в морето. Можеше да мине през квартирата, за да се преоблече, но е суеверна — щом е стигнала до този кей по дънки и бяла фланелка, трябва да изчака поне до края на деня, за да промени визията си. Отпуска колана си и сяда в поза лотос. Диша бавно и сякаш тялото, сърцето и мислите й се връщат на място.

Вижда как моторницата се приближава. Един мъж изскача и се отправя към нея.

— Габриела Шери?

Тя кимва утвърдително, мъжът я моли да го придружи. Качват се и поемат през море, задръстено с яхти от всякакъв вид и размер. Мъжът не й казва нищо, сякаш е далеч оттам, може би дори си представя какво става в каютите на тези малки кораби и мечтае да е собственик на някой от тях. Габриела се колебае — в главата й има куп въпроси и съмнения. Всяка мила дума би могла да направи от непознатия приятел. Би могъл да й помогне с ценна информация как да се държи в този момент. Но кой е той? Дали има някакво влияние над Гибсън, или е някой от нисшия персонал, който трябва просто да взема непознати актриси и да ги води при шефа си?

По-добре да си мълчи.

Пет минути по-късно спират до огромна яхта, изцяло боядисана в бяло. Успява да прочете името върху предната част на корпуса — Сантяго. Един от моряците спуска стълба и й помага да се качи на борда. Минава през широкия централен салон, където май се стягат за голямо вечерно парти. Отиват в задната част, където има малък басейн, две маси с чадъри, няколко шезлонга. Там вижда Гибсън и Знаменитостта, които се наслаждават на слънцето в ранния следобед!

„Не бих имала нищо против да си легна с когото и да било от двамата“, казва си наум с усмивка. Чувства се малко по-спокойна, въпреки че сърцето й бие учестено.

Знаменитостта я оглежда от глава до пети и й се усмихва дружелюбно, успокояващо. Гибсън се ръкува с нея отривисто, става, взема един от двата стола до най-близката маса и я кани да седне.

Обажда се по телефона и пита за номера на някаква хотелска стая. Повтаря го високо, докато я гледа.

Точно каквото си е помислила. Хотелска стая.

Затваря телефона.

— След като си тръгнете оттук, отидете в този апартамент в „Хилтън“. Там са дрехите на Хамид Хюсеин. Тази вечер сте канена на партито на Кап д’Антиб.