Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 77

Думи. Знаменитостта се сеща за любимия си стих от стихотворение, научено още в училище, което сега започва да го плаши, защото вижда как отлитат годините: Трябва да се отречеш от всичко друго, аз бих очаквал да съм твой единствен, изключителен стандарт. Да направиш избор — това може би е сред най-трудните неща в човешкия живот. Докато актрисата разказва историята си, той вижда своите първи стъпки, отразени в нея.

Първият голям шанс — също благодарение на таланта му като актьор в театъра. Животът, който час по час се променяше, славата, която нарастваше доста по-бързо, отколкото можеше да свикне с нея, та накрая приемаше покани за места, където не би трябвало да се намира, и отхвърляше срещи, които щяха да му помогнат да напредне в кариерата. Въпреки че не бяха много, парите му носеха усещането, че може всичко. Скъпите подаръци, пътуванията из непознатия дотогава свят, частните самолети, луксозните ресторанти, хотелските апартаменти, които приличаха на кралските покои, както си ги беше представял в детството. Първите отзиви — уважение, похвали, думи, докосващи сърцето и душата му. Получаваше писма от цял свят, на които отначало отговаряше, уговаряше си срещи с жените, които му пращаха снимки, докато накрая не установи, че не е в състояние да поддържа този ритъм. Агентът му не само го съветваше да не го прави, но и го заплашваше, че може да попадне в капан. Въпреки това и до ден-днешен изпитваше особено удоволствие, когато се срещаше с феновете, които следяха всяка стъпка от кариерата му, създаваха интернет страници, посветени на неговата работа, разпространяваха малки вестници, в които се разказваше за всичко в живота му — по-точно положителните неща, — и го защитаваха от атаките на пресата, когато избраната роля не получаваше желания отзвук.

А годините минават. Онова, което преди беше чудо или даден от съдбата шанс, на който си беше обещал да не робува никога, започва да се превръща в единствен смисъл на живота му. Докато не поглежда малко по-нататък. Сърцето му се свива — това може да свърши някой ден. Явяват се нови, по-млади актьори, които са съгласни да получават по-малко пари за повече работа и повече показност. Все слуша коментари за големия филм, който го е тласнал напред и който всички цитират, въпреки че е направил още деветдесет и девет филма, но за тях сякаш никой не си спомня.

Финансовите условия вече не са същите. Тъй като е смятал, че работата никога няма да има край, е принудил агента си да държи цената му безкрайно висока. Резултатът — започват да го канят все по-малко, въпреки че сега взема наполовина, за да участва в даден филм. Появяват се първите симптоми на отчаянието в свят, който дотогава е изтъкан само от надеждата да стигне все по-далече, по-високо, по-бързо. Не може да сваля цената час по час.

Когато се появи някакъв договор, трябва да каже, че „ролята много му е харесала и е решил да я изиграе, въпреки че заплащането е несравнимо с онова, което е свикнал да взема“. Продуцентите се преструват, че вярват. Агентът се преструва, че е успял да ги измами, но знае, че неговият „продукт“ трябва да продължава да се появява на фестивали като този, да е вечно зает, вечно любезен, вечно недостижим — каквито трябва да са митовете.