Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 69

Объркан е. Неговият план е да унищожава вселени, а не да дава свободата си в името на любовта. В съня му момичето с дебелите вежди приличаше на скърбящата Богородица — майката със сина на ръце, едновременно горда и страдаща.

Отива в банята и пуска студената вода на душа върху главата си. Може би объркването му се дължи на недоспиването, на чуждото място, на часовата разлика или на факта, че вече изпълнява плана си — макар да е смятал, че никога няма да го направи. Сеща се за обещанието, дадено пред мощите на света Магдалена в Москва. Но дали постъпва правилно? Трябва му знак.

Жертвата. Да, трябваше да е помислил и за това, но навярно е било необходимо да разруши два свята днес, за да успее да види ясно случващото се. Ще спаси любовта си, като се принесе в жертва. Тялото му ще бъде хвърлено на палачите, които съдят само по действията и забравят намеренията и подтиците, които стоят зад всеки акт, смятан за „безумство“ от обществото. Исус (който знае, че любовта заслужава всичко) ще получи духа му, а Ева ще получи душата. Ще знае на какво е бил способен — да се предаде, публично да се принесе в жертва в името на един човек. Няма да бъде осъден на смърт, тъй като във Франция гилотината е премахната преди много десетилетия, но вероятно ще прекара дълги години в затвора. Тя ще дойде да го посети, ще му донесе храна, ще имат време да разговарят, да размишляват, да се обичат — дори и телата им да не се докосват, душите им най-после ще бъдат заедно, повече от когато и да било. Дори и да им се наложи да чакат, за да заживеят в дома, който иска да построи близо до езерото Байкал, това чакане ще ги пречисти и благослови.

Да, жертвата. Спира душа, гледа известно време лицето си в огледалото, но не вижда себе си, а Агнеца, който е готов отново да бъде принесен в жертва. Облича същите дрехи от сутринта, слиза на улицата, отива до мястото, където седеше малката продавачка, и се приближава до първия срещнат полицай.

— Аз убих момичето, което беше тук.

Полицаят гледа добре облечения мъж, който обаче е рошав и с тъмни кръгове под очите.

— Която продаваше сувенири ли?

Кимва в знак на потвърждение — точно така.

Полицаят не обръща особено внимание на приказките му. Поздравява една двойка с торби от супермаркета.

— Трябваше да си наемете домашен помощник!

— Стига вие да му плащате — отвръща жената с усмивка. — Много трудно се намират хора за работа тук.

— Всяка седмица сте с нов диамант на пръста. Не мисля, че това е истинската причина.

Игор гледа и недоумява. Току-що е признал престъплението си.

— Вие май не разбрахте какво ви казвам!

— Горещо е. Вървете и се наспете, починете си, Кан има какво да предложи на гостите си.