Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 67

Преди да се върне в шатрата, измъкна от джоба си сламката от сока, която грижливо бе прибрал. Отвори малкото стъклено шишенце, което бе показал на продавачката — противно на това, което й бе казал, вътре нямаше газ за запалка, а нещо съвсем незначително — игла и парченце от коркова тапа. С помощта на метално острие изряза кръгче от корка с диаметъра на сламката.

Веднага след това се върна на партито, където вече се бяха събрали много гости — обикаляха насам-натам, целуваха се, прегръщаха се, надаваха възгласи, когато се разпознаваха, държаха коктейли във всички възможни цветове, за да могат ръцете им да са заети с нещо и така да намалят притеснението си, чакаха да отворят бюфета, за да си похапнат — умерено, за да не си развалят диетите и ефекта от пластичните операции. А и трябваше да се запазят за вечерята, когато щеше да им се наложи да ядат, дори да не са гладни, защото така е според етикета.

По-голямата част от гостите бяха по-възрастни. Което означаваше, че събирането е за професионалисти. Възрастта на участниците също беше подходяща за неговия план, тъй като всички имаха нужда от очила за близко виждане. Никой, естествено, не ги носеше, защото далекогледството е признак на остаряване. Тук всички трябваше да се обличат и държат като хора в разцвета на силите си, с „младежки дух“, в „отлично разположение“. Трябваше да се преструват, че не обръщат внимание, защото са заети с други неща, но в действителност единствената причина бе, че не успяваха да видят какво точно става. Техните контактни лещи им позволяваха да разпознаят човек едва от няколко метра — веднага след това вече знаеха с кого говорят.

Само двама от гостите забелязваха всичко и всеки — „приятелите“ на Явиц. Само че този път те бяха наблюдаваните.

Игор постави малката игла в сламката и се престори, че отново я потапя в чашата си, но всъщност я държеше над сока.

Няколко хубави момичета близо до масата на Явиц се правеха, че слушат внимателно историите на някакъв мъж от Ямайка. В действителност всяка от тях навярно кроеше планове как да се отърве от конкурентките си и да го вкара в леглото си — според легендите ямайците бяха несравними в секса.

Игор се приближи до тях, измъкна сламката от чашата си и духна иглата по посока на жертвата. Остана само колкото да види, че Явиц вдига ръка към гърба си.

Веднага след това се отдалечи и се прибра в хотела да поспи.

Курарето, използвано първоначално от индианците при лов със стрели, може да се намери в европейските болници, тъй като при контролирани условия служи за парализиране на определени мускули, което облекчава работата на хирурзите. От смъртоносна доза — като на върха на иглата, която бе изстрелял — птиците падат на земята за две минути, глиганите агонизират петнайсет минути, а големите бозайници — какъвто е човекът — умират за около двайсет минути.

Щом отровата достигне кръвта, всички нервни влакна в тялото се отпускат в първия момент, а после въобще престават да функционират, което довежда до бавно задушаване. Най-интересното — или най-лошото, както биха казали някои — е, че жертвата напълно осъзнава какво става, но не може да помръдне, за да помоли за помощ, както не може и да попречи на бавния процес на парализа, обхващащ цялото тяло.