Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 31

31) Да отидеш на благотворителен прием и да решиш, че така си допринесъл достатъчно за премахването на социалното неравенство по света.

32) Да ядеш по три пъти на ден дори когато не си гладен.

33) Да вярваш, че другите винаги са по-добри във всичко — те са по-хубави, по-кадърни, по-богати, по-интелигентни. Прекалено е рисковано да прекрачиш собствените си граници, по-добре да не правиш нищо.

34) Да използваш колата си като оръжие и като непробиваем щит.

35) Да псуваш в задръстване.

36) Да смяташ, че за всичко, в което детето ти греши, е виновна компанията, която си е избрало.

37) Да се ожениш за първия срещнат, който ти предложи положение в обществото. Любовта може да почака.

38) Да повтаряш „аз опитах“, дори изобщо да не е така.

39) Да отлагаш най-интересните неща в живота за по-късно, когато вече нямаш енергия за тях.

40) Да се бориш с депресията чрез ежедневни големи дози телевизия.

41) Да вярваш, че може винаги да си сигурен във всичко, което си постигнал.

42) Да смяташ, че жените не обичат футбола, а мъжете — обзавеждането на дома и готвенето.

43) Да обвиняваш правителството за всичко лошо, което се случва.

44) Да си убеден, че да бъдеш добър, почтен и почтителен, означава другите да те смятат за слаб, уязвим и лесен за манипулиране.

45) Също така да си убеден, че агресията и проявата на лошо възпитание към другите са синоними на това да си властна личност.

46) Да се страхуваш от фиброскопията (мъжете) и от раждането (жените).

„Приятелят“ се смее:

— Би трябвало да се заснеме филм на тази тема — коментира той.

„Още един. Не могат да мислят за нищо друго. Изобщо не знаят какво правя, въпреки че са с мен. Аз не правя филми.“

Един филм винаги започва с човек, който вече е от филмовите среди — с продуцента. Той е прочел някоя книга или му е хрумнала брилянтна идея, докато е карал по пътищата на Лос Анджелис — в действителност едно гигантско предградие. Сам е в колата си и има желание да превърне брилянтната идея в нещо, което да бъде видяно на екрана.

Проучва дали филмовите права на книгата са свободни. Ако не са, търси друг продукт — в края на краищата само в Щатите годишно се издават над шейсет хиляди заглавия. Ако отговорът е положителен, се обажда директно на автора и прави минимална оферта. Обикновено офертата бива приета, защото не само актьорите и актрисите искат да станат част от машината за мечти — всеки автор се чувства по-значим, ако думите му се превърнат в образи.

Уговарят си обяд. Продуцентът казва, че става дума за „изключително кинематографично произведение“ и че авторът е „гений, който заслужава да получи признание“. Авторът обяснява, че е работил над книгата си в продължение на пет години, и моли да се включи в писането на сценария. „Не бива, понеже езикът е друг. Но ще останете доволен от резултата.“

Допълва: „Филмът ще се придържа към книгата.“ Което си е абсолютна, стопроцентова лъжа, и двамата знаят това.

Писателят мисли, че този път ще трябва да приеме предложените условия, но си казва, че другия път ще е различно. Съгласява се. Продуцентът заявява, че ще трябва да заинтригуват голяма филмова студия, защото проектът се нуждае от финансова подкрепа. Казва, че ще наеме тази и тази знаменитост за главните роли — още една абсолютна, стопроцентова лъжа, която се повтаря винаги, защото дава резултат в момента на съблазняването. Купува така наречената „опция“. По-точно плаща около десет хиляди долара, за да държи правата в продължение на три години. И какво става после? „Ами ще ви платим още десет пъти по толкова и два процента от чистата печалба.“ С това разговорът по финансовата част приключва, тъй като авторът вярва, че ще спечели цяло състояние с частта си от приходите.