Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 23

Бащата не реагира. Продължава да държи телефона си отворен и да гледа с празен поглед. Или не разбира коментара, или не знае какво се случва всеки ден, или е в шок, който бързо ще го отведе в непознато измерение, където болката не съществува.

Така както се появи от нищото, по същия начин тълпата се разпръсва. Остава само мъжът с отворения телефон и другият с тъмните очила в ръката.

— Познавахте ли момичето? — пита Игор. Отговор няма.

По-добре да направи като останалите — да продължи по „Ла Кроазет“ и да види какво става в Кан тази сутрин. Също като бащата и той не знае какво изпитва — разрушил е свят, който не би могъл да изгради отново, дори да разполагаше с цялата власт в света. Дали Ева заслужаваше това? От утробата на онова момиче — Оливия, той знаеше нейното име и това го смущаваше, тъй като тя вече не беше просто лице от тълпата — можеше да се роди гений, който да открие лек за рака или да изработи такъв договор, че светът най-накрая да живее в мир. Беше ликвидирал не просто една млада жена, а и всички бъдещи поколения, на които би могла да даде начало. Какво извърши той? Дали любовта, колкото и да е силна, можеше да оправдае постъпката му?

Сбърка с първата жертва. Тя никога нямаше да стане новина, Ева нямаше да разбере посланието му.

Недей да мислиш, вече се е случило. Ти си готов да стигнеш по-далеч, върви напред. Момичето ще разбере, че смъртта му не е била напразна, а жертва в името на по-висша любов. Огледай се наоколо, виж какво става из града, дръж се като обикновен гражданин — ти вече си получил своята дажба от страданието в този живот и сега заслужаваш малко спокойствие и удобства.

Възползвай се от Фестивала. Готов си за това.

Дори да беше по бански, щеше да му е трудно да се добере до плажа. Очевидно хотелите имаха право на големи ивици, където бяха разположили шезлонгите, табелите, келнерите и охранителите си, които при всеки опит за достъп до запазената територия искаха ключовете или някакъв друг документ, доказващ, че си гост на хотела. На други места плажът беше зает от големи бели шатри, където някоя филмова продуцентка, марка бира или козметичен продукт лансират нещо ново. Наричаха мероприятието „обяд“. На него хората се обличаха нормално, като за нормално се смяташе да имаш шапка на главата, цветна риза и светли панталони за мъжете, и бижута, туники, бермуди и ниски обувки за жените.

Тъмни очила и за двата пола. Не биваше да се излага на показ твърде много плът, тъй като на Суперкласата вече й бе минала възрастта за разголване — то щеше да предизвика смях или още по-точно съжаление.

Игор забелязва още един детайл, мобилния телефон. Най-важната част от всяка екипировка.

Важно беше да се получават съобщения и обаждания всяка минута, да се прекъсват разговори, за да се откликва на всяко ненужно обаждане и да се пишат огромни съобщения в отговор. Всички бяха забравили, че тези съобщения носеха съкратеното име sms, което идваше от short message service или услуга за кратки съобщения, и използваха малката клавиатура като пишеща машина. Беше бавно, неудобно и можеше да причини сериозни увреждания на палците, но какво от това? Не само в Кан, но и в целия свят пространството беше изпълнено с неща като: „Добро утро, любов моя, събудих се с мисълта за теб и съм щастлив, че те има в моя живот.“, „Идвам след десет минути, моля, приготви ми обяд и виж дали дрехите са изпратени за пране.“, „Партито е много тъпо, но няма къде другаде да отида, ти къде си?“.