Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 202

Ева не казва нищо. Просто гледа морето пред себе си.

— Дойдох тук заради теб, но най-накрая разбрах, че всичко е напразно.

Натиска спусъка.

Не се чува почти никакъв звук, тъй като дулото на пистолета е опряно в тялото. Куршумът прониква на точното място и сърцето веднага спира да бие. Въпреки цялата мъка, която му е причинила, не иска тя да страда.

Ако съществува живот след смъртта, двамата — жената, която го предаде, и мъжът, който позволи това да се случи — сега са хванати за ръце и вървят по лунната пътека, която се простира чак до плажа. Срещат ангела с дебелите вежди, който им обяснява всичко случило се, за да не позволи да изпитват гняв или омраза — всички един ден трябва да си тръгнат от планетата, наречена Земя. Ще им каже, че любовта оправдава някои действия, които хората не са в състояние да разберат, освен ако не са преживели онова, през което той беше преминал.

Очите на Ева са отворени, но тялото й се отпуска и пада на пясъка. Оставя ги там двамата, отива при скалите, внимателно избърсва отпечатъците по оръжието и го хвърля в морето — максимално далеч от мястото, където съзерцаваха луната. Качва се по стълбите, по пътя намира кошче за боклук и хвърля там заглушителя — нямаше нужда от него, музиката беше засвирила в точния момент.

22:55 ч.

Габриела отива при единствения човек, когото познава.

Гостите в този момент излизат от вечерята, оркестърът свири музика от шейсетте, започва веселието, хората се смеят и си приказват въпреки оглушителния шум.

— Търсих ви! Къде са вашите приятели?

— А къде е вашият приятел?

— Току-що си тръгна, каза, че е възникнал огромен проблем с актьора и режисьора! Заряза ме тук без повече обяснения! Каза ми, че няма да има парти на яхтата, това е.

Игор си представя проблема. Нямаше никакво намерение да убие някого, от когото толкова се възхищава и чиито филми се опитва да гледа винаги когато му остава време. Ала в края на краищата съдбата е тази, която решава — човекът е просто инструмент.

— Аз си тръгвам. Ако искате, мога да ви оставя в хотела.

— Но партито едва сега започва!

— Тогава се възползвайте. Аз трябва да пътувам рано сутринта.

На Габриела й се налага бързо да вземе решение. Или да остане с пълната си с хартия чанта на това място, на което не познава никого, надявайки се, че някоя милостива душа ще реши да я откара поне до „Ла Кроазет“, където ще свали обувките си, преди да се заизкачва по безкрайния хълм до стаята, която дели с още четири момичета.

Или да приеме поканата на този любезен мъж, който навярно има сериозни връзки и е приятел на жената на Хамид Хюсеин. Беше присъствала на началото на една караница, но вярва, че подобни неща се случват всеки ден и че скоро ще се помирят.

Вече има сигурна роля. Уморена е от всички вълнения през деня. Страх я е да не се напие и да развали всичко. Самотни мъже идват при нея и я питат дали е сама, какво ще прави после и дали иска на другия ден да посети заедно с тях някоя бижутерия. Ще трябва да прекара остатъка от нощта, измъквайки се любезно, за да не нарани нечия чувствителност, понеже никога не се знае кой стои насреща. Тази вечеря е една от най-специалните на Фестивала.