Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 203

— Да вървим.

Точно така се държи една звезда, тръгва си неочаквано.

Отиват до входа на хотела, Гюнтер (не успява да се сети за другото му име) поръчва такси, от рецепцията му казват, че имат късмет, тъй като ако бяха изчакали още малко, щеше да им се наложи да стоят на дълга опашка.

По пътя тя пита защо беше излъгал за нещата, с които се занимава. Той казва, че не е излъгал — наистина е имал телефонна компания, но е решил да я продаде, защото според него бъдещето е в тежкото машиностроене.

Ами името?

— Игор е галено име, умалителното на Гюнтер на руски.

Габриела очаква всеки момент да получи прословутата покана: „Ще пийнем ли по едно в моя хотел преди лягане?“ Но нищо не се случва — той я оставя пред вратата, сбогува се с ръкостискане и продължава нататък.

Това се казват обноски!

Да, днес беше първият й ден, в който извади голям късмет. Първият от много. Утре, когато си върне телефона, ще се свърже за чужда сметка с един град близо до Чикаго, за да разкаже големите новини, да помоли да си купят списания, понеже са я снимали как се изкачва по стъпалата заедно със Знаменитостта. Ще каже, че са я принудили да смени името си. А ако развълнувани я попитат какво предстои, ще смени темата — тя е суеверна и не обича да обсъжда нещата, преди да са се случили. Ще научат всичко, когато тръгнат слуховете — непозната актриса избрана за главната роля. Лиза Уинър е поканена като гост на парти в Ню Йорк. Момиче от Чикаго, никому неизвестно дотогава, е голямото откритие за филма на Гибсън. Агент урежда договор за милиони с най-големите продуцентски къщи на Холивуд. Само небето стои отгоре.

23:11 ч.

— Вече се прибираш?

— Щях да си дойда и по-рано, ако нямаше задръстване.

Жасмин събува обувките си и ги хвърля на една страна, мята чантата на друга и ляга на леглото, без да свали роклята си.

— Най-важните думи на всички езици са кратки. „Да“ например. Или „Обич“. Или „Бог“. Думи, които излизат с лекота и запълват празнотите в нашия свят. Ала съществува още една дума — също съвсем кратка, — която много трудно произнасям, но сега ще го направя.

Поглежда приятелката си.

— Не.

Потупва с ръка леглото, за да я накара да седне до нея. Погалва я по косите.

— Думата „Не“ има славата на злонамерена, егоистична и не възвишена. Когато казваме „Да“, се смятаме за щедри, отзивчиви и възпитани. Но аз сега ти казвам „не“. Няма да направя онова, което искаш от мен, мислейки, че така ще съм по-добре. Разбира се, ти можеш да ми кажеш, че съм едва деветнайсетгодишна и още не се ориентирам в живота. Но на мен ми стига едно парти като днешното, за да разбера какво бих и какво не бих искала при никакви обстоятелства.